Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

— Господин Дзота, аз…

— Също исках да ви кажа, че изпитвам много голямо удовлетворение.

— За какво?

— Заради факта че направихте това, което ви казах да направите.

— Тоест?

— Да започнете по възраст. Аз съм най-възрастният от всички. След два месеца и пет дни ще направя седемдесет и седем години. Трябва да се уважават старите. Това го казвам и го повтарям и на внуците си, които са невъзпитани. Липсата на уважение е тази, която прецаква цялата Вселена. Вие дори не сте били роден в епохата на Мусолини. По негово време, разбира се, имаше уважение! И ако не проявяваш уважение — цак! — ти отрязваха главата. Спомням си…

— Господин Дзота, в действителност решихме да не спазваме никакъв ред, нито азбучен, нито…

Старецът започна да се хили:

— Нямаше начин да греша. Можех главата си да заложа за това! Тук, вътре, където би трябвало да е музеят на реда, не, господине, изобщо не им пука за него! Карат я както си знаят! Както им дойде! Карат я през просото! Но аз ви питам: харесва ли ви така? А след това се оплакваме, че младите се дрогират, крадат, убиват…

Монталбано се прокле. Как можа да се остави да попадне в капана на този стар дърдорко? Трябваше да спре лавината от думи веднага, или щеше безпощадно да бъде отнесен от нея.

— Господин Дзота, моля ви, нека да не протакаме нещата.

— А?

— Да не се отвличаме!

— Кой се отвлича? Вие си мислите, че съм станал още в шест часа сутринта, за да дойда тук да се отвличам ли? Смятате ли, че си нямам друга работа? Е, добре де, пенсионер съм, но…

— Познавахте ли семейство Грифо?

— Семейство Грифо? Никога преди екскурзията не съм ги виждал. А дори и след нея не мога да кажа, че съм ги опознал. Фамилното им име, това — да. Чух да се произнася, когато преди тръгване водачът на автобуса ни проверяваше по списък, а те потвърдиха, че са налице. Но нито сме се поздравявали, нито сме си говорили. Ни дума, ни ума. Седяха си мълчаливи и усамотени, без да се месят в чуждите работи. Вижте сега, господин комисар, тези пътувания са хубави, но ако всички се включват в компанията. Шеги, смях, песни. Но ако…

— Сигурен ли сте, че никога не сте се запознавали със семейство Грифо?

— И къде?

— Хм, на пазара, при продавача на цигари.

— Съпругата ми ходи да пазарува, а аз не пуша. Но…

— Но?

— Но познавах един, който се казваше Пиетро Гифо. Вероятно им е бил роднина, липсваше само р-то. Този Гифо, който беше пътуващ търговец, беше голям шегаджия. Един път…

— Случайно да сте срещали семейство Грифо през деня, който прекарахте в Тиндари?

— Аз и жена ми хич не обръщаме внимание дали някой е от групата, или не — където трябва да ходим, отиваме. Отиваме в Палермо? Там имам зет. Слизаме в Ериче? Там пък имам братовчед. Правят ми мили очи, канят ме да хапна. За Тиндари да не говорим! Имам племенник, Филипо, който дойде да ни вземе от автобуса, заведе ни у дома си, а съпругата му ни беше приготвила за предястие сицилианска пица, а за след това една…

— Когато шофьорът преди връщането ви проверяваше по списък, семейство Грифо отговориха ли?

— Да, господине, чух ги как отговориха.

— Забелязахте ли дали са слизали на някоя от трите извънредни спирки, които автобусът направи по пътя на връщане?

— Комисарю, казах ви вече какво племенникът ми Филипо ни беше приготвил за ядене. Такова чудо, че не можехме дори да станем от седалките, толкова ни бяха пълни коремите! На връщане, на предвидената за кафе с мляко и бисквити спирка дори не исках да слизам, но жената ме нави, като ми напомни, че всичко сме си платили предварително. Можехме ли току-така да си хвърлим парите на вятъра? По тази причина си взех само две бисквити с малко мляко. Но веднага ме налегна дрямката. Случва ми се винаги след като съм се наял. Казано накратко, просто съм заспал. И слава богу, че не пих и кафе! Защото, трябва да знаете, господине мой, че от кафето…

— … Не можете да мигнете. След като вече бяхте стигнали във Вигата, видяхте ли семейство Грифо да слизат?

— Уважаеми, в този късен час и в тъмното наоколо в определени моменти не бях наясно дори дали жена ми е слязла!

— Спомняте ли си къде бяхте седнали?

— Спомням си много добре къде бяхме седнали аз и жената. Точно по средата на автобуса. Пред нас бяха семейство Буфалота, отзад Ракуля, отстрани Персико. Всичките се познаваме, това беше петото ни съвместно пътуване. Семейство Буфалота, горкичките, имат нужда да се разсейват. По-големият им син, Пипино, умря, докато…