Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

— Вие ли правихте курса Вигата — Тиндари миналата неделя?

— Да, господине, аз. Когато фирмата организира тези екскурзии, винаги мен изпраща. Клиентите ме искат и питат собственика дали аз ще ги возя. Доверяват ми се, защото съм спокоен и търпелив по природа. Трябва да ги разбираш, всичките са старци и се нуждаят от внимание.

— Често ли правите такива пътувания?

— В хубавото време — поне веднъж на всеки петнайсет дни. Тиндари, Ериче, Сиракуза и прочее.

— Пътниците винаги едни и същи ли са?

— Десетина от тях — да. Другите са различни.

— Спомняте ли си дали Алфонсо и Маргерита Грифо бяха на пътуването в неделя?

— Разбира се, че бяха! Имам добра памет! Ама защо ми задавате този въпрос?

— Не знаете ли? Изчезнали са.

— О, света Богородичке! Какво означава „изчезнали“?

— Че след това пътуване повече никой не ги е виждал. Дори по телевизията казаха, че синът им е отчаян.

— Не знаех, уверявам ви.

— Слушайте, познавахте ли семейство Грифо преди екскурзията?

— Не, господине. Никога не ги бях виждал.

— Как тогава твърдите, че двамата са били в автобуса?

— Защото преди тръгване собственикът ми предоставя списък. И преди да потеглим, ги извиквам по име.

— Правите ли го и на връщане?

— Разбира се! Семейство Грифо бяха.

— Разкажете ми как протичат тези пътувания?

— Тръгва се обикновено към седем сутринта. В зависимост от часовете, които са нужни, за да се достигне дестинацията. Всички пътници са хора на възраст, пенсионери, все народ от тази черга. Записват се за екскурзията не толкова да отидат да видят, откъде да знам какво, например „Черната Богородица“ от Тиндари, а да прекарат един ден в компания. Добре ли се изразих? Възрастни хора, старци, с големи деца, които са надалеч, без приятели… По време на пътуването има и човек, който ги забавлява, продавайки им различни неща, като например домашни потреби, завивки… Пристигаме винаги навреме за светата обедна литургия. След това ходят да хапнат в един ресторант, с който собственикът на фирмата има договорка. Обядът им е включен в билета. И знаете ли какво се случва, след като се нахранят?

— Не знам, кажете.

— Връщат се в автобуса и заспиват. Когато се събудят, започват да обикалят из селището, купуват подаръци, сувенири. В шест, тоест осемнайсет часа, ги извиквам по списък и тръгваме. В осем е предвидено спиране в крайпътен бар за кафе с мляко и бисквити, това също е включено в цената. Пристигането ни във Вигата е предвидено за десет часа вечерта.

— Защо казахте „предвидено“?

— Винаги пристигаме по-късно.

— Как така?

— Господин комисар, казах ви вече, пътниците до един са старци.

— И какво от това?

— Ако някой пътник или пътничка ме помоли да спра на първия бар или бензиностанция, защото трябва да отиде по нужда, какво да направя, да не спирам ли? Спирам.

— Разбрах. Спомняте ли си миналата неделя на връщане някой да ви е молил да спирате?

— Заради тях пристигнахме чак към единайсет часа! Три пъти! А последният път беше на половин час път преди Вигата! Въпреки че ги питах могат ли да стискат, защото почти сме пристигнали. Нямаше начин обаче да ги разубедя. И знаете ли какво става? Като слезе един, слизат и другите, на всички им се прихожда и така се губи много време.

— Спомняте ли си кой ви помоли да направите последното спиране?

— Не, господине, честно казано, не си спомням.

— Случи ли се нещо особено, любопитно, необичайно?

— Какво е трябвало да се случи? Но дори да се е случило, не съм го забелязал.

— Сигурен ли сте, че семейство Грифо са се върнали във Вигата?

— Комисарю, при пристигането не съм задължен да ги проверявам отново по списък. Ако те не са се качили след някое спиране, спътниците им щяха да забележат. Впрочем, преди да потегля, натискам три пъти клаксона и чакам най-малко три минути.

— Спомняте ли си къде направихте извънредни спирания, докато се връщахте?

— Да, господине. Първото на второстепенния път за Ена, на бензиностанция „Кашино“, второто на магистралата Палермо — Монтелуза в гостилница „Сан Джерландо“, а последното в гостилница „Парадизо“, на половин час път оттук.

Фацио се върна малко преди седем.

— Като гледам, не си си давал много зор.

Фацио не му отговори. Когато комисарят го порицаваше без причина, означаваше, че го прави само защото има нужда да даде изблик на настроението си. Отвърнеше ли му, ставаше по-лошо.

— И така, комисарю. Хората, които са взели участие в тази екскурзия, са били четирийсет. Осемнайсет семейни двойки, което прави трийсет и шест души, две госпожи, които често правят тези пътувания, като с тях стават трийсет и осем, и двамата близнаци Лагана, които не изпускат екскурзия. Те не са женени и живеят в един дом. Близнаците Лагана са били най-младите от компанията, петдесет и осем годишни. Сред екскурзиантите са също господин и госпожа Грифо, Алфонсо и Маргерита.