Андреа Камиллери - Двойният мъртвец

Джамил Зарзис изглеждаше сякаш му се усмихва с беззъбата си уста.

Веднъж някакъв човек го беше попитал дали му се е случвало да се чувства доволен, след като е убил някого. А той му беше отговорил отрицателно. Дори и този път не изпитваше удоволствие, но удовлетворение — да. „Удовлетворение“ беше правилната дума.

Бавно се свлече на колене, краката му сякаш бяха от извара, имаше голямо желание да поспи. Кръвта излизаше като водоскок от раната в рамото му и мокреше фланелата му. Изглежда, куршумът беше направил голям отвор.

— Комисарю! Боже мой, комисарю! Ще се обадя за линейка!

Държеше очите си затворени, но разпозна Фацио по гласа.

— Никаква линейка. Защо се забавихте толкова?

— Изчакахме да вкарат децата в една стая, така можехме да действаме по-спокойно.

— Колко са?

— Седем дечица. Все едно се намираме в детска градина. Всичките са невредими. Един от двамата мъже убихме, другият се предаде. По третия стреляхте вие. Сметката излиза. А сега може ли да се обадя на някого, който да дойде да ми помогне?

Върна се в съзнание, когато вече седеше на задната седалка на някаква кола, шофирана от Гало. Фацио беше до него и го придържаше, тъй като пътят беше осеян с дупки и автомобилът доста друсаше. Бяха свалили фланелата му и му бяха направили временна превръзка. Не чувстваше болка от раната, може би тя щеше да дойде по-късно. Опита се да заговори, но не успя от първия път, защото устата му беше пресъхнала.

— Днес… в Пунта Раизи… на обяд… пристига Ливия.

— Не се безпокойте — каза Фацио. — Със сигурност някой от нас ще отиде да я вземе.

— Къде… ме карате?

— В болницата на Монтекиаро. Най-близо е.

В този момент се случи нещо, което накара Фацио да изтръпне. Защото разбра, че звукът, който издаде Монталбано, не беше кашлица, а смях. На какво ли се смееше в тази ситуация?

— Защо се смеете, комисарю? — попита го разтревожено.

— Исках да изиграя… моя ангел хранител… и да не отида на доктор… но всъщност… ме изигра той… правейки така, че да се озова в болницата.

При този отговор Фацио се ужаси. Комисарят очевидно започваше да изпада в делириум. Но още повече го ужаси неочакваният вик на ранения.

— Спри!

Гало удари спирачките и колата поднесе.

— Това… пред нас… кръстопътят ли е?

— Да, господин комисар.

— Хвани по пътя за Триказе.

— Ама, комисарю… — намеси се Фацио.

— Казах ви да тръгнете по шосето за Триказе.

Гало потегли бавно, зави надясно и почти веднага Монталбано му заповяда да спре.

— Пусни фаровете.

Гало се подчини и комисарят се надигна, за да погледне през прозорчето. Купчинката чакъл вече я нямаше, беше послужила за подравняването на черния път.

„По-добре така“ — каза си.

Внезапно болката от раната го връхлетя със страшна сила.

— Да тръгваме към болницата.

Потеглиха отново.

— А, Фацио, още нещо… — започна със затруднение и прекара пресъхналия си език по изпръхналите си устни — не забравяй… не забравяй да предупредиш… Пилат Понтийски… отседнал е в хотел „Реджина“.

Света Богородичке! Откъде пък сега се появи Пилат Понтийски? Фацио преправи гласа си, изпълнен с разбиране, както се процедира с лудите.

— Разбира се, разбира се, бъдете спокоен, ще го предупредя, първото нещо, което ще направя.

За Монталбано беше голямо мъчение да говори, да обяснява. Вече полуприпаднал, се отпусна. Тогава Фацио, подгизнал от пот заради страха, който го обземаше, като слушаше тези безсмислени за него неща, се наведе напред и прошепна на Гало:

— За бога, карай по-бързо, натисни газта! Не виждаш ли, че комисарят вече не е на себе си?

Героите в този роман, имената им, както и ситуациите, в които попадат и действат, естествено, са плод на моето въображение.

Действителна е обаче статистиката за малолетните нелегални емигранти. Данните са взети от проучването на Кармело Абате и Паола Чичоли, публикувано в „Панорама“ от 19 септември 2002 г. Информацията за боса на търговците на роби и неговата организация е извлечена от статия във всекидневника „Ла Република“ от 26 септември 2002 г. Историята за мнимия мъртвец е подсказана от криминалната хроника в „Гадзета дел Суд“ от август 2002 г.

Срещата на осемте най-развити държави на 20 юли 2001 г. — Б.пр.

Марио Шелба (1901–1991) — италиански политик. Бил е министър на вътрешните работи, премиер на Италия и президент на Европейския парламент. Веднага след края на Втората световна война създава полицейския отдел „Челере“, който да контролира демонстрациите в страната. — Б.пр.