Андреа Камиллери - Двойният мъртвец

— Ах, само заради това ли?

— Не ти ли е достатъчно?

— Не ми е достатъчно, защото има и още по-лошо, Мими.

На Ауджело му увисна ченето от смайване.

— По-лошо?!

— И… десет — каза Фацио, появявайки се.

— Да продължим — каза Монталбано. — Когато Ингрид застана напряко с колата пред тази на Мардзила, той си помисли, че пътя му препречва онзи, който му дава нарежданията. Уплаши се, че иска да го ликвидира може би защото знае много неща. Напика се, докато умоляваше да не го убива. Името, което произнесе, без дори да си дава сметка за това, беше на дон Пепе Агулия.

— Строителят? — попита Ауджело.

— Мисля, че е точно той — потвърди Фацио. — В градчето се говори, че дава пари назаем като лихвар.

— С него ще се заемем още утре, но е по-добре от този момент нататък някой да започне да го държи под око. Не искам да го оставя да ми избяга.

— За това ще се погрижа аз — каза Фацио. — Ще пусна по петите му Курели, който е много кадърен.

Сега идваше най-трудната част за разказване, но трябваше да го направи.

— След като Ингрид ме закара до Маринела, си помислих да се върна в Спигонела, за да хвърля едно око на вилата.

— Естествено, сам — каза саркастично Мими, размърдвайки се на стола.

— Сам отидох и сам се върнах.

Този път Фацио беше този, който се размърда на стола си. Но не отвори уста.

— Когато господин Ауджело ти каза да излезеш от стаята — каза Монталбано, обръщайки се към него, — е, защото не искаше да чуеш, че ме нарича лайнар. Навит ли си и ти да ми го кажеш? Може да си направите дори дуетче.

— Никога не бих си го позволил, комисарю.

— Е, тогава, ако не искаш да ми го кажеш, поне си упълномощен да си го мислиш.

Убеден в мълчанието и съучастничеството на Фацио, описа малкото пристанище, пещерата, металната врата и вътрешното стълбище. Говори също за скалите с раците, които бяха изгризали трупа на Ерера.

— Това вече е минало — завърши. — Сега трябва да помислим как да действаме. Ако сведенията, които получих от Мардзила, са верни, тази нощ ще пристигнат още плавателни съдове с емигранти, а щом самият Зарзис си е направил труда да се появи, ще има стока и за него. Ние трябва да се окажем там в момента на пристигането.

— Съгласен съм — каза Мими, — но ти знаеш всичко за вилата, докато ние не сме наясно с нищо — нито с вилата, нито със заобикалящата я територия.

— Накарайте да ви дадат записите, които направих откъм морето. В Торизи са.

— Не е достатъчно. Ще отида лично да огледам — взе решение Мими.

— Не съм убеден — намеси се Фацио.

— Ако те видят и се усъмнят, всичко отива по дяволите — попреувеличи комисарят.

— Спокойно. Ще отида с Беба, която имаше желание да подиша морски въздух. Хем ще я поразходя хубаво, хем междувременно ще огледам всичко, което трябва да се огледа. Не мисля, че ще изпаднат в смут, виждайки мъж и бременна жена. Най-късно в пет следобед ще се видим отново тук.

— Добре — каза Монталбано и се обърна към Фацио: — Имай предвид, че искам една компактна група от нашите хора да е готова. Няколко човека, но решителни и доверени. Гало, Галуцо, Имбро, Джермана и Грасо. Ауджело и ти ще поемете командването.

— Защо, ти няма ли да бъдеш? — удиви се Мими.

— Ще бъда. Но отдолу, при малкото пристанище. Ако някой се опита да избяга, ще го блокирам.

— Групата ще я ръководи господин Ауджело, защото аз ще дойда с вас — каза раздразнено Фацио.

Изненадан от тона му, Мими го погледна.

— Не — каза Монталбано.

— Комисарю, имайте предвид, че…

— Не. Това е личен въпрос, Фацио.

Този път Мими погледна Монталбано, който гледаше право в очите Фацио, който пък не свеждаше своите. Приличаше на сцена от филм на Куентин Тарантино, бяха насочили погледите си един към друг вместо пистолети.

— На вашите заповеди — каза накрая Фацио.

За да поразведри малко обстановката, в която все още витаеше напрежение, Мими Ауджело реши да зададе въпрос:

— Как ще разберем дали тази нощ ще пристигнат плавателните съдове с емигрантите, или не? Кой ще ни го каже?

— Бихте могли да се осведомите от господин Ригучо — подсказа Фацио на комисаря. — Обикновено към седем следобед в дирекцията на полицията в Монтелуза вече имат доста ясна представа за ситуацията.

— Не, защото вече питах Ригучо за доста неща. Той е истинско ченге, възможно е да се усъмни. Но може би има друг начин. В управлението на пристанището. Там пристигат всички сведения както от Лампедуза, така и от риболовните кораби и катерите, а те ги препредават на дирекцията на полицията. Естествено, само онова, което успеят да научат, защото за много от пристигащите плавателни съдове с нелегални емигранти не се знае нищо, ама нищичко. Познаваш ли някого от пристанищното управление?