Андреа Камиллери - Двойният мъртвец

— Ама как, ако този Зарзис е дошъл вчера вечерта! — каза Ауджело.

— Доколкото разбрах, въпросният Зарзис прави тегели напред-назад. Винаги е налице, когато трябва да се разпределя стока и да се вземат пари. Както и сега. Той е отговорен за тези действия пред своя началник.

— Искам да ти кажа за пристигането на емигрантите — каза Мими.

— Може да започваш — отвърна му Монталбано.

Мисълта, че Зарзис му е подръка, го изпълваше със задоволство.

— Онази моя приятелка, лейтенантката, ми каза, че положението наистина е извънредно. Нашите катери са засекли четири плавателни съда, препълнени до козирката, но в много лошо състояние. Насочват се съответно към Секагранде, Капобианко, Манфия и Фела. Надяват се корабите да успеят да стигнат сушата, преди да са потънали, но и дума не може да става за прехвърляне на пътници или за промяна в курса. Нашите не могат да направят друго, освен да ги следват, готови веднага да започнат да събират корабокрушенците, ако се случи някое нещастие.

— Разбрах — каза замислено Монталбано.

— Какво разбра? — попита го Мими.

— Че тези четири пристигащи кораба с емигранти са организирани, за да ни отклонят вниманието. Секагранде и Капобианко се намират на запад от района Вигата — Спигонела, докато Манфия и Фела са на изток. Следователно за момента морето в отсечката Вигата — Спигонела е без надзор, а брегът също. Риболовен кораб, който знае за съществуването на този моментен коридор, може да стигне чак до нашия бряг, без да бъде видян.

— И тогава?

— И тогава, скъпи Мими, означава, че Зарзис ще отиде с гумената си лодка, за да получи своя товар в морето. Не знам дали ви казах, че на първия етаж във вилата има радиостанция, с която непрекъснато могат да са в контакт и да се срещнат на правилното място. Твоята лейтенантка…

— Не е моя.

— … каза ли ти към колко часа се предвижда да пристигнат корабчетата с емигрантите?

— Към полунощ.

— Тогава се налага вие и групата да сте на линия в Спигонела най-късно към десет часа. Ще направим така. На двете морски скали на входа на малкото, прилежащо към вилата пристанище има два прожектора. Ще бъдат запалени в момента, в който гумената лодка ще трябва да излезе, и пак ще бъдат пуснати при завръщането й. Мисля, че тези прожектори, както и подвижната преграда, се задвижват от някакъв трети човек, пазача на вилата. Трябва да действате хитро, а именно да обезвредите пазача едва след, повтарям — след като е пуснал прожекторите при завръщането на гумената лодка. Ще имате на разположение много малко време. Затова изчаквате Зарзис и помощника му да се приберат във вилата и ги спипвате изненадващо. Но, обърнете внимание: те водят със себе си деца и са готови на всичко. Сега вие двамата се разберете помежду си. Казвам ви довиждане и ви пожелавам мъжка челяд 22 22 Пожелание, което италианците казват на младоженците. — Б.пр. .

— А ти къде отиваш? — попита Ауджело.

— Ще мина за малко през Маринела, а след това идвам в Спигонела. Но пак ви повтарям, вършете си вие вашата работа, а аз моята.

Излезе от стаята и минавайки покрай Катарела, го попита:

— Катаре, знаеш ли дали Торета има клещи и рибарски ботуши от онези, които стигат чак до средата на бедрото?

Имаше и клещи, и ботуши.

В Маринела си облече черен пуловер с поло яка, черни кадифени панталони, които набута в ботушите, а на главата си сложи вълнена шапка с пискюл, също черна. Липсваше му само изкривената лула в устата и щеше да е образ и подобие на някой морски вълк, точно като онези от треторазредните американски филми. Отиде пред огледалото и се огледа. Единственото, което му оставаше, беше да не гледа драматично на нещата.

— Пълен напред, стари пирате!

Пристигна при бяло-червената вила в Спигонела, когато вече беше станало десет часа, но вместо да поеме по пътя за бунгалото, хвана по улицата от първия път, когато беше с Фацио. Последната отсечка измина със загасени фарове. Небето беше отрупано с облаци и беше такава тъмница, че не виждаше нищо дори на крачка пред себе си. Слезе от колата и се огледа наоколо. Вдясно, на малко повече от стотина метра, се виждаше грамадата на вилата. От хората му нямаше и следа. Или все още не бяха дошли, или, ако бяха пристигнали, се бяха прикрили твърде добре. С клещите в ръка и пистолет в джоба тръгна по ръба на пропастта чак докато не различи началото на стълбището, което беше забелязал миналия път. Слизането се оказа не толкова трудно, както при другото стълбище, или защото не беше издълбано толкова отвесно, или защото, знаейки, че хората му са наблизо, се изпълваше с кураж.