Мэтью Рейли - Турнирът

Видях първо крака на човека и моментално забелязах, че на дървената подметка на левия му сандал при палеца има ясно изразена V-образна резка.

Погледът ми продължи нагоре и видях собственика на мистериозните сандали — сандалите, които бяха оставили отпечатъка си в кланицата, в която бяха открили обесения готвач и жена му, както и в калта при менажерията, където бяха устроили капан на учителя ми. И накрая погледът ми срещна студения и безизразен поглед на Синон, високия личен слуга на кардинал Кардоза.

— Синон — каза учителят ми. — Чудех се дали кардиналът няма да те изпрати да ме убиеш.

— Кардиналът казва, че знаеш прекалено много, англичанино. Нареди ти и момичето ти да умрете и съм тук, за да изпълня присъдата.

Извисяваше се над нас. Лицето му бе напълно лишено от емоции. Стоеше изнервящо неподвижно и с изненада се сетих, че съм виждала подобна стойка преди — в нощта, когато с учителя ми бяхме гледали разюзданото събиране в посолството. Тогава бях зърнала в сенките висока фигура, която стоеше също тъй зловещо неподвижно и ни наблюдаваше зад решетъчната стена на поляната. Значи е бил Синон.

Той слезе в плитката вода на цистерната и пристъпи към учителя и мен. Господин Аскам ме бутна назад, за да ме защити. Зубайда просто се омете.

— Ти си обесил готвача и жена му по заръка на господаря си — каза господин Аскам.

— Правя онова, което ми заповяда господарят.

— И ми устрои капана в менажерията.

Синон продължи да се приближава.

— Правя онова, което ми заповяда господарят.

Учителят ми продължи да отстъпва.

— И убийства ли?

Синон не спираше.

— За твоето убийство ми даде опрощение предварително. — Той кимна към мен. — И за нейното. Господарят ми каза, че ще ида в рая заради това.

— Господарят ти е педераст. В рая няма място за него или за онези, които му служат.

— Ще оставим Бог да решава това — каза Синон и извади къса проблясваща сабя. — Господ ще води ръката ми.

Вече стояхме сред пръснатия боклук, изхвърлен небрежно в цистерната — купчините изпотрошени мебели, ръждиви железни пръти и тежката решетъчна порта.

— Бес, назад — прошепна господин Аскам. — Ако този тип ме убие, бягай в цистерните и се измъкни по някакъв начин. После разкажи всичко на султана. — Погледна ме в очите за миг. — И знай, че винаги ме е било грижа за теб.

Отстъпих назад, както ми беше заръчано. Изведнъж Синон нададе вик и се хвърли към господин Аскам.

Учителят ми обаче беше отстъпвал с цел, която не бях забелязала — когато Синон се втурна към него, господин Аскам стоеше до купчина, на върха на която лежеше желязна тръба. Той бързо я сграбчи и отби с нея атаката на Синон. Желязото звънна зловещо.

Слугата изрева и се хвърли към учителя ми с изненадваща скорост, като размахваше яростно сабята си. Господин Аскам отбиваше ударите с тръбата и отстъпваше назад по прохода. Всеки звън отекваше в огромната цистерна.

Синон, който бе с цяла глава по-висок от учителя ми, удари господин Аскам в лицето и той падна тромаво в дълбоката до коляно вода. Слугата скочи и замахна надолу със сабята, но учителят ми се претърколи настрани, като вдигна пръски. Острието удари само вълните.

Господин Аскам побягна отчаяно, целият вир-вода. Синон го подгони в друг проход, като ревеше от ярост. Ударите на сабята пропускаха учителя ми на косъм.

И тогава господин Аскам видя, че е допуснал грешка. В отчаянието си беше побягнал в задънен коридор. Беше попаднал в капан.

Синон направи крачка напред, този път бавно. Пръстите му застрашително се свиха около дръжката на сабята.

Господин Аскам се дръпна до една купчина пръст. Нямаше къде да отстъпва по-нататък.

Гледах от входа на следващата цистерна, абсолютно безпомощна и ужасена.

— Бог ще решава… — монотонно произнесе Синон, докато пристъпваше към попадналия в безизходица господин Аскам. — Господ ще води ръката ми…

Застана над господин Аскам и вдигна сабята за смъртоносния удар, а учителят ми внезапно направи нещо абсолютно неочаквано — изрита с всичка сила, но не Синон, а крака на една счупена маса в купчината боклуци от лявата му страна.

Кракът се счупи, масата се килна и се катурна, а тежката желязна порта отгоре й се плъзна с цялата си тежест… право в лицето на Синон.

Желязото го удари и в цистерната отекна противно хрущене, когато ръбът на портата смаза носа на Синон и изби няколко зъба. Прислужникът падна, неестествено отметнал глава назад.