Мэтью Рейли - Турнирът

— Каза ли на баща си?

— Какво бих могъл да му кажа? Може би това, че всяка нощ, откакто пристигнахме във Византион преди три месеца, той лично е пращал слабоумния си син в ръцете на насилник? Не, не му казах. Поех нещата в своите ръце и в нощта на големия банкет отнесох онова ястие на кардинала, но после…

— Но макар че си оставил отровената храна в личните покои на кардинал Кардоза, не той е ял от нея, а кардинал Фарнезе — каза господин Аскам. — Убил си погрешния човек.

— Да.

— Знаеше ли, че кардинал Кардоза е бил задържан?

— Не.

— А знаеше ли, че гостуващият кардинал Фарнезе ще отседне в личните покои на Кардоза?

— Не.

— И когато малко по-късно си се върнал да провериш дали планът ти е проработил, си намерил мъртъв погрешния човек и за да заблудиш следствието, си обезобразил лицето на Фарнезе по начина, по който го прави безумният злодей в града, и си изхвърлил тялото в басейна.

Момчето кимна тъжно.

— Да.

— Казал си на Елизабет, че баща ти е имал разправия с кардинал Кардоза заради отказа му да погребе Бенисио с всички почести.

— Това беше върхът на лицемерието му. Това чудовище докара брат ми до самоубийство, а после го лиши от християнско погребение с твърдението, че чрез самоубийството си Бенисио е оскърбил Бог. Върховната обида!

— Определено — тихо рече господин Аскам. — Предполагам, че това е била и причината кардиналът да поръча убийството на родителите ти.

— Какво?!

— Смятам, че кардинал Кардоза, след като е разбрал, че отровата, убила кардинал Фарнезе, е била предназначена всъщност за него, погрешно е сметнал, че баща ти по някакъв начин е научил за извращенията му с брат ти и е отровил храната. Затова е уредил убийството на баща ти и майка ти.

На лицето на Пиетро се изписа ужас, когато осъзна каква огромна грешка е допуснал — неуспешното му покушение срещу кардинала бе довело до смъртта на родителите му.

— Ох, господи… — промълви той. Очите му ни гледаха, но не виждаха нищо.

Учителят му каза:

— Не би могъл да знаеш, че нещата ще се развият по такъв начин, Пиетро. Просто не би могъл.

Момчето не каза нищо.

— Разбираш, че трябва да разкажа на султана всичко това — рече господин Аскам. — Което означава, че оставането в двореца може да се окаже опасно за теб. Може би ще е по-добре да напуснеш това място и за известно време да изчезнеш.

Пиетро продължаваше да мълчи.

— Наистина съжалявам, Пиетро — рече учителят ми. — Желая ти всичко добро.

И с тези думи господин Аскам поведе Зубайда и мен обратно към изхода на цистерната.

Докато вървяхме обратно през лабиринта зали, господин Аскам каза:

— Допуснах същата грешка, която е допуснал и кардинал Кардоза. Помислих си, че Брунело се е опитал да го убие. Отровата обаче не е била сложена от разярения баща на Бенисио, а от разярения му брат.

Стигнахме до предпоследната цистерна.

— Трябва да говоря със султана — каза господин Аскам. — Кардинал Кардоза трябва да бъде арестуван за убийството, или поне за поръчването на убийството на Брунело и жена му. Ще кажа на султана, че момчето Пиетро е виновно за смъртта на гостуващия кардинал.

— И султанът ще го арестува? — попитах аз.

— Предполагам, че да — отвърна господин Аскам.

Докато пресичахме предпоследната цистерна с опасните дупки в пода, бяхме така погълнати от разговора, че направих погрешна стъпка и десният ми крак потъна в един от скритите отвори.

Петата ми докосна нещо. Нещо меко.

Нещо като…

Изписках.

— Там долу има нещо!

Зубайда и господин Аскам ме хванаха за ръце и ме вдигнаха. После всички погледнахме в дупката, която бе погълнала крака ми. Отгоре светеше тънък слънчев лъч, само колкото да освети онова, което бях докоснала.

Лицето на Дарий бореца се взираше в нас с широко отворени немигащи очи.

Стоеше изправен в дълбоката седем стъпки дупка, с вързани на гърба ръце, с разпиляна около лицето му коса. На краката му вероятно имаше вериги или нещо също толкова тежко.

— Дарий… — ахна Зубайда.

— Смъртта на бореца свързана ли е с нашия случай? — попитах аз.

— Не — твърдо отвърна учителят ми. — Неговата смърт е друг въпрос. Но това може да почака. Сега е време да се изправим срещу кардинала.

Господин Аскам влезе в последната цистерна и тръгна към стълбището, водещо към дневната светлина. Забързах след него и стигнахме при стълбището заедно. И се заковахме на място, когато някаква фигура внезапно препречи пътя ни.