Мэтью Рейли - Турнирът

Радостните възгласи на тълпата ни накараха да се обърнем. Ибрахим току-що бе взел един от конете на господин Джайлс.

Загледах с интерес партията.

Докато тя се разиграваше, забелязах, че господин Джайлс често бърше челото си с кърпа. Като че ли се потеше повече от обичайното, но приписах това на напрежението, че участва в полуфинал срещу талантлив партньор на такава историческа сцена.

От време на време той поглеждаше към господин Аскам и мен и се усмихваше едва-едва — нещо, което не бе правил при предишните срещи. Беше крайно необичайно.

После го видях как допусна грешка. Грешка, която никога не би допуснал.

Премести царицата си на позиция, която щеше да позволи на Ибрахим при следващия ход да застраши царя и царицата на господин Джайлс с коня си.

Разбира се, Ибрахим се възползва от подаръка. Господин Джайлс премести царя си и миг по-късно царицата му беше взета. Тълпата изрева от възторг.

От този момент резултатът от първата игра бе ясен. Без царица господин Джайлс можеше само да се сражава доблестно, но напразно. Ибрахим постепенно го изтощи, като вземаше основните му фигури една по една, и накрая господин Джайлс, останал само с три пешки, които да пазят царя му, се предаде и протегна ръка, за да поздрави противника си.

Тълпата изпадна в делириум. Всички ревяха и ръкопляскаха. Техният човек вече водеше с едно на нула.

А господин Джайлс само погледна отново към господин Аскам и мен.

По време на почивката между игрите двамата с господин Аскам отидохме при господин Джайлс.

— Джайлс, добре ли си? — попита учителят ми. — Изглеждаш пребледнял. Как си?

Господин Джайлс примигна, за да махне потта от очите си.

— Аз… добре съм, благодаря, Роджър. Добре съм. Нищо ми няма.

Но не играеше като човек, който е добре.

Бързо изгуби втората игра и успя да спечели третата на косъм, когато Ибрахим направи необмислен ход и господин Джайлс го постави в шах и мат с коронната си комбинация с царица и офицер. Въпреки това изглеждаше ужасно изнервен, продължаваше да се поти и явно се чувстваше много неудобно.

Изгуби четвъртата игра в напрегнат ендшпил.

Двамата с учителя ми отново слязохме при него на подиума. Господин Аскам му поднесе чаша чай.

— Джайлс, какво става? — прошепна учителят ми. — Едва ли някой в тълпата може да види, но аз мога. Не си себе си. Не играеш като себе си…

— Казаха ми, че ще убият теб и Елизабет, ако победя, Роджър — тихо отвърна господин Джайлс.

Господин Аскам се вцепени.

— Какво? Кой ти го каза?

— Садразамът. Сутринта, докато заемах мястото си на подиума. Новите ви стражи — господин Джайлс погледна към двамата гвардейци на платформата — не са зад вас, за да ви защитават. Те са убийци. Наредено им е да ви убият, а по-късно да убият и мен, ако победя Ибрахим.

Учителят ми прехапа от ярост устната си и погледна към султана на трона.

— Първо отровата по пътя насам, а сега и това. Негодник! Мръсен интригант и негодник! — Обърна се отново към господин Джайлс. — Ибрахим наясно ли е?

— Не мисля. Но сигурно подозира нещо. Знае, че печели прекалено лесно.

Господин Аскам присви замислено очи.

— Вероятно това е ставало при всички срещи на Ибрахим — имало е заплахи за живота на придружителите на противниците му и те нарочно са губели.

— Да не искате да кажете, че султанът иска Ибрахим да победи? — намесих се аз. — Но това е безсмислено. Султанът иска победителят да е Заман.

— Не е съвсем така — рече господин Аскам. — За султана е изгодно, ако Заман или Ибрахим спечели турнира. И в двата случая победителят ще е мюсюлманин и Османската империя ще се окаже родина на най-великия играч на шах на света. Не забравяй, Бес — всички владетели действат така, че да угодят на поданиците си у дома, а не да впечатляват другите страни. Ако Заман или Ибрахим спечели, поданиците на султана ще са във възторг, защото са победили целия свят. Следователно, ако се стигне до финал между мюсюлмани, султанът няма как да изгуби. Между другото, няма да се изненадам, ако помогне на Заман на финала, за да е сигурен, че победителят ще е мюсюлманин с царска кръв. Именно затова беше подправянето на жребия — за да е сигурен, че двамата местни играчи няма да се срещнат преди финала. После урежда Заман да победи чрез измама и помага на нищо неподозиращия Ибрахим, като тормози противниците му.

— Какво да правя, Роджър? — отчаяно попита господин Джайлс.

Господин Аскам сведе глава и се умисли. Накрая погледна господин Джайлс и после мен.