Мэтью Рейли - Турнирът

— Независимо дали става въпрос за война, или за игра, резултатът всъщност е без значение — каза сериозно той. — Победите и загубите са случайност. Блестящият гръцки военачалник Пир е спечелил битката при Аскулум, но на такава цена, че е останал в историята като глупак, докато онези триста спартанци, сражавали се до смърт срещу огромната персийска войска при Термопилите, продължават да се почитат и две хиляди години след събитието. Във войната и в спорта важното е да се изтощиш в усилията си. Това е. Направи го, Гилбърт, за да можеш да останеш с високо вдигната глава. Но когато се изправиш срещу противник, който не уважава играта, който желае единствено да спечели и е готов на всякаква мерзост, за да постигне победа, тогава играта губи стойността си и усилията ти се оказват напразни. Гилбърт, приятелю, ти се представи великолепно на турнира. Победи двама наистина талантливи противници в две наистина трудни срещи. Нямаш какво повече да доказваш — нито на мен, нито на Елизабет, нито на крал Хенри, нито на себе си. Да не пилеем повече усилията ти. Дай на султана онова, което иска, и да приключваме с нагласения турнир.

Господин Джайлс кимна мълчаливо.

Погледнах учителя ми й осъзнах, че е прав.

Така господин Джайлс изгуби последната партия, а с нея и срещата. Тълпата изпадна в екстаз. Хората се втурнаха на подиума и понесоха Ибрахим на ръце. Шампионът им бе достигнал финала, а те се държаха така, сякаш бе спечелил целия турнир. И ето че нашите нови телохранители изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха появили.

Последва почивка, по време на която султанът напусна залата, за да обядва. Отново никой от тълпата не помръдна от мястото си.

Докато групата ни излизаше от „Света София“, ни доближи пратеник на престолонаследника (мисля, че беше приятелят му Рахман) и попита Елси дали желае да обядва с принца в града.

Разбира се, Елси нямаше абсолютно никаква представа за машинациите около загубата на господин Джайлс и опасността, която бе висяла над главите ни. Тя погледна умолително господин Аскам. Той просто кимна уморено.

— Прави каквото искаш, Елси.

С възторжен писък Елси побягна и отново бях оставена да обядвам в компанията на двама възрастни и без приятелката си.

След обедната почивка игралният подиум беше подготвен отново и участниците във втория полуфинал Заман и брат Раул заеха местата си от двете страни на дъската. Върнах се с учителя ми и господин Джайлс. Господин Аскам беше особено любопитен да види дали Заман отново ще получава помощ свише.

Когато срещата започна, Елси още не се беше върнала от обяда си с престолонаследника.

Първата игра между Заман и Раул навлезе в решителната си средна фаза и отново установих, че гледам не дъската, а учителя.

Всеки път, когато идваше ред на Заман, господин Аскам се вглеждаше внимателно в него, след което хвърляше поглед към балкона на султана. Аз също видях там движещи се сенки.

Понякога учителят ми поглеждаше в друга посока, към кардинал Кардоза. Едрият църковен представител явно беше отегчен. Верният му слуга Синон стоеше зад него, без да обръща внимание на шаха, но и без да изпуска от поглед нищо друго. Макар да играеше представителят на Църквата, кардиналът гледаше срещата от задължение, а не с интерес, сякаш мачът му пречеше да се занимава с други, по-важни неща. От време на време размахваше малката мухобойка пред лицето си.

— Тази мухобойка… — прошепна учителят ми.

Само аз го чух и също погледнах натам. Видях разноцветните косми — кафяви, черни, руси…

Господин Аскам се взираше напрегнато в малкия камшик, когато изведнъж го осени.

— Бенисио, по-малкият син на готвача, е бил с руса коса. Почти снежнобяла. Ох, господи. Това не са конски косми. А човешка коса. Кардоза си запазва кичур коса от всяко момче, което насилва.

Сега видях малкия камшик в ужасяваща нова светлина. Очите ми се присвиха към кичура снежнобяла коса сред многото други цветове.

— Кардоза, чудовище такова… — промълви учителят ми. Личеше си, че умът му работи на пълна скорост.

Точно тогава до кардинала се появи дворцов страж и му прошепна нещо. Кардоза бързо напусна „Света София“, следван от Синон и наблюдаван от учителя ми и мен.

Това накара учителя ми да се замисли още по-напрегнато. Той се взираше незрящо в далечината, без да обръща внимание на играта, сключил съсредоточено вежди.

После рязко стана.

— Ела, Бес. Тази среща ще се проточи. Имаме загадки за разрешаване, а интересът на всички към срещата ще ни даде възможност да посетим незабелязано твоя подземен свят и да намерим неоткриваемия Пиетро.