Мэтью Рейли - Турнирът

— Пиетро ли?

— Да. Искам да му задам един въпрос. Един-единствен въпрос, който ще реши случая.

И докато всички жители на Константинопол се бяха струпали около „Света София“ да гледат битката между Заман и брат Раул, двамата с учителя ми се върнахме в опустелия дворец, следвани неотклонно от евнуха Латиф. Малко пред нас видяхме кардинал Кардоза и Синон заедно със стража да минават през Портата на щастието и да се насочват към посолството.

— Латиф — каза учителят ми. — Искам да държиш под око кардинала, докато посетя едно тайно място.

— Заповедта ми е да ви съпровождам непрекъснато — отвърна Латиф. — Особено на тайни места.

— Ако искаш да ми помогнеш да разреша тази загадка, ще следиш кардинала. Ако съм прав, всичко се е случило заради кардинал Кардоза и той самият има кръв по ръцете си. Мисля, че сме близо до развръзката, и трябва да знаем къде се намира, когато настъпи решителният момент.

Латиф се поколеба.

— Но…

— Латиф, просто ме остави да си свърша работата! Помогни ми да си свърша работата! Несъмнено вече си наясно, че търся единствено истината! Не искам да злепоставям господаря ти или турнира му. Търся само истината. Моля те, просто ми помогни!

Латиф като че ли омекна и кимна бавно.

— Дръж под око кардинала — каза господин Аскам. — Ако влезе в посолството, иди на терасата от онази нощ и гледай дали е вътре. Тръгне ли другаде, последвай го. Бес, къде е входът към твоя подземен свят?

— В градината с розите в Четвъртия двор.

— Латиф, чакай ни там след половин час — каза учителят ми.

Латиф кимна и ни остави, макар и малко колебливо.

Двамата с господин Аскам открихме Зубайда при един фонтан с някои от по-младите момичета от харема и след малко увещания от страна на учителя (и заплахата да каже на султана, ако откаже да ни съдейства) тя се съгласи да ни преведе през лабиринта до Пиетро.

След кратко отбиване в кухнята (по мое предложение) отидохме в градината с розите и започнахме спускането си, второ за мен, в подземния свят на двореца Топкапъ.

Оказа се, че светът на цистерните е много по-различен през деня, отколкото нощем.

Макар да си оставаше усоен и тъмен лабиринт, той вече не беше така зловещ. Това се дължеше до голяма степен на малките пукнатини в тавана на множеството зали, от които се процеждаха тънки лъчи слънчева светлина, пронизващи сумрака като опънати диагонално нишки. Макар господин Аскам и Зубайда да носеха факли, лъчите осигуряваха достатъчно светлина и някои от залите ми изглеждаха познати. Намирането на обратния път със сигурност щеше да е по-лесно, стига навън още да светеше слънце.

Водени от Зубайда, минахме през първите зали, включително и онези с купчините боклуци и опасните дупки, и скоро стигнахме до цистерната, в която се бяхме натъкнали на гладните деца.

Естествено, тях ги нямаше никакви.

— Пиетро! — извиках аз. — Пиетро! Не се бой, този човек не ви желае злото! Той е моят учител, за когото ти казах, и иска да те пита нещо! Освен това донесох и храна. — И вдигнах торбата печени пилета, която бяхме взели от кухните.

От различните колиби и купчините боклуци се появиха глави. Децата пристъпиха напред, отначало колебливо, като поглеждаха с доста опасения към господин Аскам, но накрая миризмата на топлите печени пилета се оказа непреодолима за изгладнелите им кореми.

Пиетро се показа иззад една колона.

— Какво искате?

Господин Аскам излезе напред.

— Можеш да обвиниш мен за натрапването, момко. Аз убедих момичетата да ме доведат тук. Имам само един прост въпрос към теб — в миналото, когато кардинал Кардоза се е хранил в посолството си, брат ти Бенисио ли му е носил храната?

Пиетро рязко се обърна към него. Изглеждаше така, сякаш учителят ми го е зашлевил през лицето.

А после, за моя най-голяма изненада, Пиетро се срина.

— Да, така беше — каза той, рухна на колене пред учителя ми и се разрида. — Ох, господине! Добри господине! Онзи кардинал, онзи жесток кучи син Кардоза правеше гадости с брат ми! А Бенисио беше глуповат, бавноразвиващ се, но сладък и невинен като слънчев лъч. А онзи мръсник го насилваше нощ след нощ и Бенисио, милият малък Бенисио, слабоумният малък Бенисио дори не проумяваше какво става! Не ми каза нищо до нощта, когато го намерих умиращ в локва от собствената му кръв, покрусен и засрамен, прерязал китките си със собствената си ръка.

Погледнах към господин Аскам, но той поклати глава и попита Пиетро: