Мэтью Рейли - Турнирът

— Благодаря. — Султанът му махна, че е свободен, и отново се обърна към господин Аскам. — Е, как върви разследването?

— Откривам доста неща — съвсем честно отвърна учителят ми.

— Но все още не сте открили кой е убил кардинал Фарнезе, така ли?

— Не. Изглежда, че всеки, когото искам да разпитам по въпроса, среща ненавременния си край. Първо готвачът и жена му, а след това и австрийският шахматист Максимилиан.

— Не се занимавайте със смъртта на австрийския шахматист — каза султанът.

— Но той е разговарял с Брунело на няколко пъ…

— Съсредоточете се върху убийството на кардинала. Смъртта на шахматиста не е ваша грижа. — Султанът вдигна бележката, която садразамът му беше дал току-що.

Затаих дъх, когато я видях.

Беше същата бележка, която господин Аскам ми беше показал предишната нощ, скритата в тайника в тока на Максимилиан. Хората на султана бяха претърсили покоите ни, докато бяхме наблюдавали срещите в „Света София“.

Султанът посочи кода в началото на бележката.

— Вижте тези числа и букви: N-16К 20G, 6R. Отнасят се за северното военно пристанище. В момента там има шестнайсет бойни кораба, или Kriegsschiffe, както се казват на немски, двайсет галери, или Galeeren, и шест таранни кораби, или Rammschiffe. Максимилиан беше шпионин на ерцхерцог Фердинанд Австрийски и му е докладвал за силата на флота ми.

И в този момент ми стана ясно каква беше онази солена миризма на риба от подметките на Максимилиан. Не беше от кухнята, а от пристанището. Сивата прах пък беше барут, а петънцата кръв — е, на военните пристанища често има кръв.

— Девицата също беше шпионка — продължи султанът. — Задачата й беше да докладва за настроението, мненията, реакциите и поведението ми, докато съм в харема. Както казах, предпочитам да насочите усилията си към смъртните случаи, причините за които не са ми известни.

Учителят ми преглътна с мъка.

— Както желаете.

Точно тогава, може би по щастливо стечение на обстоятелствата, садразамът дойде отново и каза:

— Господарю, другият въпрос е уреден. И обядът ви с имама е готов.

Султанът кимна.

— Благодаря. Ще дойда след края на тази игра…

Тълпата ахна в един глас и всички се обърнахме.

Владимир току-що беше взел царицата на Заман.

Тълпата замърмори смутено.

Някъде отдясно познат глас каза нещо на някакъв славянски език. Беше княз Иван — окуражаваше играча си.

Видя ме и каза на английски:

— Принцесо Елизабет. Моят човек го уби този персиец. Заман е добър, но няма шансове срещу играч с уменията на Влад.

— Не прибързвайте със заключенията, Иван. Пред погибел гордост върви. 7 7 Притчи, 16:18. — Б.пр.

— В Московия гледаме много сериозно на шаха и обучаваме усилено играчите си — каза Иван. — Влад вече е наясно с противника си. Надявам се вашият човек да не застане срещу Влад, защото се боя, че и тяхната среща няма да продължи дълго.

Вгледах се в него, докато се обръщаше към подиумите. У Иван определено имаше напрежение, но то бе някак искрено. Повече от всичко той търсеше уважение — за себе си, за народа си, за княжеството си. Видях го като бъдещ владетел — интелигентен и горд, но винаги наскърбен от начина, по който другите гледат отвисоко на княжеството му.

Малко по-късно Владимир спечели първата игра — при това с голяма лекота, поне според мен. Иван ме погледна и кимна многозначително.

В този момент султанът рязко се изправи и всички в залата също се изправиха.

— Моля да ме извините — каза султанът на учителя ми. — Трябва да се оттегля. Задълженията на владетеля не позволяват почивка. Беше ми изключително интересно да разговарям с вас. Моля, продължете разследването си.

Кимна любезно и излезе.

Канех се да се върна на обичайните ни места, когато учителят ми направи нещо изключително нахално и неочаквано. Наведе се към царицата и каза на гръцки:

— Ваше Величество? Може ли да поговорим?

Царицата го изгледа хладно, но после кимна и каза:

— Съвсем накратко.

Започваше втората игра между Заман и Владимир. Ние с учителя ми седяхме до царицата.

— Харесва ли ви турнирът, Ваше Величество? — любезно попита господин Аскам.

— Много.

— Вие самата играете ли шах?

— Малко.

— Простете, но никога не съм имал възможността да задам този въпрос на владетелка и трябва да използвам възможността. Доволна ли сте от факта, че най-силната фигура на шахматната дъска е царицата?

— Признавам, че идеята ми доставя известно удоволствие, да.