Мэтью Рейли - Турнирът

— Ваше Величество е много пряма както с думите си, така и с действията си, както излиза — рече учителят ми. — Надявам се да не се озова на пътя на тези действия само защото водя разследване по заръка на султана.

— Ако запазите тайната от съпруга ми, няма от какво да се боите, англичанино.

— Бъдете сигурна, че тайната ви ще бъде запазена — каза господин Аскам. — Интересно ми е обаче едно нещо. Дарий също е изнудван от кардинал Кардоза. Вие действате директно, бързо, без нужда от потайност, но Дарий едва ли се радва на подобна свобода. Възможно е той да се е опитал да отрови Кардоза и неволно да е убил Фарнезе.

Царицата погледна учителя ми, кимна и каза:

— Наистина е възможно. — После изведнъж ни махна да си вървим. — Този разговор ми е досаден, а срещата достигна критичната си фаза. Моля, оставете ме.

Върнахме се на местата си и продължихме да следим срещата. Оказа се, че тя наистина беше стигнала до решителен и най-неочакван обрат.

С напредването на срещата между Заман и Владимир бързо стана ясно, че тя не се развива според плана.

Владимир не просто биеше шампиона на султана, а направо го размазваше. Московчанинът току-що беше спечелил втората игра и сега — точно когато султанът се върна от срещата си и зае мястото си на трона — пое инициативата в третата, при това от самото начало.

Султанът се намръщи загрижено. Срещата можеше да приключи много преди пладне и шампионът му да бъде унизен.

Тълпата като че ли също го усещаше. Всеки път, когато Владимир вземаше някоя фигура на Заман, хората нервно поглеждаха към платформата на султана и си шепнеха възбудено.

Оцелял след дръзкия си разговор с царицата, учителят ми следеше играта с подновен интерес. Забелязах, че очите му се присвиват любопитно, докато наблюдаваше всеки ход.

И тъй, следях развитието на третата игра по необичаен начин — местех поглед от подиума на играчите към лицето на учителя си и обратно, все едно гледах някой от мачовете по тенис на баща си. Да, господин Аскам определено следеше играта, но долавях, че вижда и нещо друго, което останалите пет хиляди души в залата не виждаха.

Най-неочаквано учителят ми се размърда и каза:

— Стой тук, след малко се връщам.

И тръгна нанякъде.

Свих рамене и продължих да гледам играта, без да откъсвам поглед от окаяния, безпомощен Заман.

Наведен над дъската, той явно беше объркан и смутен от стратегията на противника си. По челото му блестяха капчици пот и час по час той поглеждаше нагоре към купола, сякаш се обръщаше към самия Аллах за помощ. Но по всичко изглеждаше, че днес Аллах е зает с нещо друго.

Господин Аскам се върна, седна до мен и попита:

— Как върви?

— Заман изгуби двата си коня и един офицер — казах аз. — Но в тази игра отбива атаките на московчанина малко по-добре.

— Хм-м-м — отвърна учителят ми.

Третата игра се проточи много повече от първите две — от самото начало Заман се бореше доблестно и с няколко дръзки хода почти компенсира загубите си. Крайният резултат обаче беше същият — Владимир спечели.

Московчанинът вече водеше с три на нула. Спечелеше ли още една игра, срещата бе негова и победата му щеше да бъде първото голямо разочарование на турнира и значителен удар върху гордостта на султана.

— Имам странното чувство, че ще станем свидетели на забележително завръщане на Заман — прошепна ми господин Аскам, докато фигурите се подреждаха за четвъртата партия и двамата играчи разговаряха с поддръжниците си (на участниците им беше забранено да говорят с антуража си по време на игрите, но не и между тях).

— Не мисля — отвърнах. — Московчанинът е прекалено добър.

— Само гледай.

Четвъртата партия започна и Владимир откри дръзко, като местеше фигурите твърдо и решително. Веднъж хвърли поглед към патрона си, младия Иван, и му намигна самоуверено.

А после Заман взе водещия кон на Владимир.

В нито една от предишните игри местният шампион не беше вземал пръв главна фигура на противника си.

Владимир се намръщи, съсредоточи се, направи още няколко хода, но Заман внезапно му обяви шах, заплашвайки царя и царицата с един от конете си — точно онзи ход, за който ме бе предупредил господин Джайлс по пътя ни към Константинопол.

Владимир премести царя си, Заман постави коня на мястото на царицата и пет хиляди зрители избухнаха в овации и аплодисменти. Цялата зала кипна от радостна възбуда.

Местният шампион се завръщаше.