Мэтью Рейли - Турнирът

Точно както беше предсказал учителят ми.

Когато половин час по-късно Заман спечели третата партия — за явно удоволствие на султана, за ужас на Владимир и за огромна радост на тълпата — аз погледнах въпросително господин Аскам.

Той само каза:

— Продължавай да гледаш.

Продължих и за мое изумление Заман спечели следващата игра, после следващата и изведнъж срещата се оказа равна — три на три. Предстоеше седмата и решителна партия.

Беше почти пладне и другият мач отдавна беше приключил (човекът на Църквата, брат Раул, бе победил сънародника си от Испания Монтоя с четири на една, доказвайки според някои, че Бог все още е по-силен от императора на Свещената римска империя), но малцина в залата проявяваха интерес към срещата. Погледите на хората бяха приковани към завладяващата битка между опитния московчанин и набиращия сила местен шампион.

Чух някои на платформата да коментират, че седмата и последна игра от срещата може да остане в историята като една от най-великите партии шах на всички времена.

Заман взе бързо царицата на Владимир, но московчанинът изравни няколко хода по-късно и сега двамата се сражаваха без царици, като бавно премахваха фигури от дъската, докато не стигнаха до гибелен ендшпил с пешки и царе.

Публиката, както на платформата, така и в залата, беше на тръни. Всеки ход се посрещаше с рязко поемане на дъх, аплодисменти или ужасено ахване.

И тогава Заман — след изключително дързък ход, с който жертва една обещаваща пешка — превърна една изолирана пешка в царица и с няколко бързи и брутални хода разчисти дъската. Владимир, зашеметен от факта, че е така внезапно и хитро надигран, събори царя си и „Света София“ избухна в оглушителни аплодисменти. Всички станаха на крака, отдавайки почит на епичната битка, на която бяха станали свидетели.

Аз също станах и заръкоплясках, но забелязах, че учителят ми остана на мястото си. Само той в цялата зала не стана, нито пък ръкопляскаше.

Докато бурните овации стихваха и султанът отиваше да стисне ръката на изтощения Заман, учителят ми каза:

— Хайде, Бес. Да идем да хапнем с Джайлс преди неговия важен мач днес следобед. Видях достатъчно.

Смутена, излязох след него от „Света София“.

Мислех си, че ще идем в покоите ни, но господин Аскам реши да обядваме като на пикник, на едно одеяло на слънце в централната поляна на Първия двор.

Господин Джайлс се хранеше мълчаливо, потънал в мисли, като се мъчеше да успокои ума си преди предстоящата среща. Елси непрекъснато се озърташе към минаващите, несъмнено с надеждата да зърне престолонаследника.

Попитах учителя защо ядем по този начин — навън и без компания.

— Стените на покоите ни имат уши — каза той. — А някои и очи. Султанът знаеше за тайната бележка, която намерих в тока на Максимилиан, а съм сигурен, че Латиф не я беше видял. Споменах за съществуването й единствено на теб в покоите и съм сигурен, че ти не си казвала на никого.

— Разбира се, че не съм! — казах аз, като внезапно започнах да се питам какво друго може да сме казали, мислейки си, че сме насаме. Веднага се сетих за разказите на Елси за нощните й приключения.

— Седим тук — каза господин Аскам, — защото не искам султанът да чуе отговора на въпроса, който искаш да ми зададеш за срещата, която гледахме току-що.

Зададох въпроса, за който намекваше.

— Откъде знаехте, че Заман ще победи? Изоставаше много и беше изгубил категорично първите три игри.

Господин Аскам кимна.

— Заман имаше помощ. Отгоре.

Погледнах го невярващо.

— Божествена помощ? От мюсюлманския бог ли?

— Не, нищо свръхестествено. Човешка помощ. Сигурно си забелязала как между ходовете често се облягаше назад и поглеждаше нагоре. Заман не търсеше божествена помощ, а сигнали от екип местни опитни шахматисти, които седяха в личния молитвен балкон на султана. Бяха петима, скрити зад дървената решетка, далеч от очите на тълпата долу и в галериите. През цялото време гледаха и анализираха партиите.

— Значи Заман е мамил?!

— Да. Когато по средата на срещата напуснах платформата, се разходих до едно място при входа на султана, откъдето се открива изглед към балкона. И ги видях — петима, наведени над шахматна дъска, да повтарят ходовете на Заман и Владимир и да обсъждат яростно следващите ходове. А Заман се нуждаеше от цялата помощ, която можеше да му се предложи. Владимир е много силен играч и не мисля, че шампионът на султана или помощниците му са имали представа, че московчанинът ще спечели така бързо първата игра. Спомняш си, че Заман издържа малко повече през втората партия и още повече през третата — на помощниците им трябваше време да разработят защитата и стратегиите за отбиване на атаките на Владимир.