Мэтью Рейли - Турнирът

Така останах под опеката на Елси, а тя имаше една-единствена цел тази вечер.

— Ела, Беси! Ела да видиш с очите си какво представляват сбирките на принца. Чух, че тази нощ партито щяло да се проведе в банята на баща му . След малко имам среща със Зубайда при входа на харема. Ела! Сега е моментът и ще дам на бъдещия султан да вкуси английската ми роза!

И така отидох с Елси, увита в наметало с качулка, с ум, безнадеждно разкъсван между невинен трепет, скрита възбуда и чисто любопитство. Едно беше да слушам за подвизите на Елси, но съвсем друго — да ги видя с очите си. Едва не подтичвах, за да не изостана.

Срещнахме се със Зубайда при главния вход на харема. Зубайда беше облечена в леко наметало с копче на шията — от време на време ветрецът го разтваряше и виждах, че под него носи много къса рокля от тънък, почти прозрачен плат с дълги цепки на двете бедра.

Отидохме до стражите, но те реагираха странно — казаха, че ще пуснат само Елси.

— По заповед на принц Селим — каза единият. — Тази вечер само малцина избрани ще участват в събирането. Ти си една от тях, но те — той кимна към Зубайда и мен — не са.

Елси се обърна към нас и ни погледна слисано. Макар да бе вярна на приятелките си, тя имаше намерения за нощта и искаше от нас разрешение да я оставим, за да ги осъществи.

— Върви, Елси — казах аз. — Ще се наложи да видя някой друг път сбирките на престолонаследника.

Зубайда не изглеждаше толкова склонна Елси да отиде без нея, особено като се имаше предвид, че именно тя й беше осигурявала достъп до тези партита за подбрани.

— Зу-зу? — умолително рече Елси. — Имаш ли нещо против?

— Ох, върви — отвърна Зубайда. — Върви.

Елси изписка възторжено.

— Утре ще ви разкажа! — После ни прегърна и се втурна между стражите в тайния свят на харема.

Двете със Зубайда останахме да стоим отпред, разочаровани и умърлушени.

После Зубайда ме дръпна по-далеч от стражите.

— Знаеш ли, има и други начини да се стигне до затворените части на двореца. Ела с мен.

Забързахме в нощта.

Зубайда ме поведе към малка градина в северния край на Четвъртия двор.

В тази донякъде уединена част на двореца имаше множество горички и градини — приличаха на оградени с решетъчни стени миниатюрни дворове. Повечето цветя бяха лалета, но точно тази градина бе посветена на розите. В центъра й весело ромонеше малък фонтан.

Зубайда се огледа крадешком и влязохме в градината. Там Зубайда взе запалена факла от скобата й на стената, бързо коленичи до фонтана и повдигна една решетка в плочника.

— Израснала съм в двореца и когато бях малка, по-големите ме запознаха с подземния свят — каза тя. — Подобно на всички деца, обичахме да си играем в старите канали и цистерни. Тунелите и залите долу минават точно под харема.

Под отвора зееше мрак. Чувах въздишките на въздуха някъде дълбоко долу — звуци на обширно пространство.

Зубайда влезе в дупката и започна да се спуска по някаква стълба.

— Нали не се страхуваш от тъмното, принцесо? — подхвърли ми предизвикателно и изчезна заедно с факлата. Отекващият й глас добави: — И нагласи решетката на мястото й.

Поколебах се за момент, неуверена и малко уплашена, но накрая гордостта и любопитството надделяха и забързах през отвора след Зубайда.

Стигнахме до каменно стълбище, което се виеше на спирала надолу. Заслизах, като гледах да не изоставам от Зубайда. Стълбището стигна до вода. Спрях и изведнъж открих, че се намирам в огромна изкуствена пещера.

Гора от колони се простираше пред мен — поне двайсет, идеално подредени, поддържащи високия таван. Бяха римски стил, от дялан мрамор; в горните и долните им краища имаше изваяни глави на Артемида, Афродита и (на някои от тях) Медуза. Всички се издигаха от голямо подземно езеро.

— Цистерна — прошепна Зубайда. — За прясна вода. Римляните построили в града десетки такива, за да съхраняват водата, която докарвали от планините. През вековете оттогава Константинопол бил строен и надстрояван върху тях. Но римските цистерни са толкова здрави, че са се запазили и до днес и продължават да събират подземните води. Много от жителите на града пробиват дупки в подовете на мазетата си и черпят вода от тях с кофи. Не се безпокой, не е дълбоко.

Зубайда влезе в езерото и наистина, водата стигаше само до коленете й. Тя загази напред в мрака, сиянието на факлата беше като малък ореол около главата й. Забързах след нея.

Първата цистерна беше пълна и с много боклук — изхвърлени железни порти и тръби, дъски, врати с пантите по тях, някакви стари варовикови блокове, натрупани безразборно и грозно покрай колоните. Тесни пътеки минаваха през купчините и боклуците надвисваха застрашително над нас.