Мэтью Рейли - Турнирът

— Искам да чуя какво има да каже. — Момчето пристъпи към мен, влезе изцяло в светлината на факлата и аз видях лицето на Пиетро, липсващия син на убития готвач Брунело Борджия и жена му.

Бях се чудила къде се е дянал Пиетро след подозрителната смърт на родителите му. И защо е изчезнал. Бях приела, че някой, който бяга от местопрестъплението, го прави поради чувство за вина. Спомних си, че учителят ми беше предложил различна причина за бягството на Пиетро — страх.

Сега знаех отговора — той беше дошъл тук, на мястото, където се мъчеха да оцелеят сираците, калпазаните и избягалите хлапета.

Надявах се, че сега ще намеря отговора на втория въпрос.

Пиетро застана пред мен.

Спомних си как го бях срещнала в кухните на баща му в нощта на банкета по случай откриването. Тогава го бях взела за тих и стеснителен. Тук обаче, в светлината на факлата на Зубайда в подземната цистерна, чертите му изглеждаха по-резки, по-будни.

— Ще ти дам един шанс, преди да те оставя на Омар — каза той и кимна почтително към лидера. — Какво можеш да ми кажеш са смъртта на родителите ми?

Всички погледи бяха вперени в мен. Не помръднах от мястото си и вирнах брадичка, както бях виждала да прави баща ми, когато искаше да изглежда особено царствен.

Преглътнах.

— Учителят ми, с когото лично султанът се посъветва относно смъртта на кардинала и на родителите ти, смята, че майка ти и баща ти не са посегнали сами на живота си, а са били убити.

Пиетро се взираше в мен с немигащи очи. Накрая проговори.

— Слава богу. Не мислех, че някой ще ми повярва. Баща ми никога не би се самоубил. Никога. Бях убеден, че има някакъв заговор, но не знаех как да го докажа. Избягах, защото си помислих, че също може да съм в опасност. Учителят ти трябва да е изключително умен човек.

— Такъв е. — Беше се оказал прав и за причината за бягството на Пиетро.

Пиетро се обърна към Омар.

— Тя спечели правото си да мине.

Омар не изглеждаше особено радостен от това, но предпочете да не противоречи на Пиетро.

Мислите ми обаче препускаха. Споменаването на убийството на Брунело и жена му бе предизвикало в мен същинска буря.

Първо си помислих за теорията на учителя ми, че някой — царицата, борецът Дарий или дори самият Брунело — се е опитал да отрови кардинал Кардоза, но вместо това неволно е отровил гостуващия кардинал Фарнезе.

Господин Аскам не беше вярвал, че извършителят е Брунело. Спомних си обаче разговора на учителя ми с робинята Саша в кланицата — тя бе казала, че Брунело неотдавна е разменил гневни думи с кардинал Кардоза в кухнята.

— Момент — казах аз, докато Зубайда отстъпваше назад към арката, през която бяхме влезли в цистерната на децата. — Преди да умре, баща ти се е разправял с кардинал Кардоза. За какво са спорили?

— Баща ми беше вбесен от кардинала, защото отказа християнско погребение на мъртвия ми брат — каза Пиетро.

Бях забравила за по-малкия брат. Как беше името му? Бенисио. Около три години по-малък от Пиетро и слабоумен. Самоубил се няколко седмици преди пристигането ни в Константинопол, като си прерязал вените.

— Защото брат ми отнел собствения си живот, кардинал Кардоза му отказа християнско погребение и така обрече Бенисио на вечни страдания в ада. Баща ми беше ужасен. През целия си живот е бил добър християнин и винаги се подчиняваше на кардинала, направо раболепничеше. Не можеше да повярва, че кардиналът може да е толкова безсърдечен. Онези, които отнемат най-големия дар, даден им от Бог, живота си, завинаги са лишени от рая. Затова се караха.

Трябваше да кажа това на господин Аскам. Може би, разярен от непреклонността на кардинала, Брунело наистина се бе опитал да отрови Кардоза. Но след смъртта на гостуващия кардинал коварният Кардоза се е сетил, че самият той е бил мишената на покушението, и е уредил смъртта на готвача и жена му по начин, който да прилича на самоубийство.

— Благодаря, Пиетро — казах аз. — Ако въпросът се разреши и бъде безопасно да излезеш, ще зная къде да те намеря…

— Хей! — Внезапен вик от другия край на тъмната цистерна накара всички ни да се обърнем.

Видях факли — три, все още малки в далечината, но ставаха все по-големи.

Децата се пръснаха зад колоните и в купчините боклуци. Двете със Зубайда също се скрихме зад арката, през която бяхме влезли, и надникнахме да видим какво ще стане.

Единствено Омар остана да посрещне тримата мъже, които се появиха от мрака с високо вдигнати факли.

Бяха свещеници.