Мэтью Рейли - Турнирът

Послушах го и се сгуших в силните му ръце и под невероятно голямото му палто, което бе затоплено от тялото му. Зарових глава в гърдите му. Въпреки мрачната обстановка никога досега не се бях чувствала по-защитена, така затворена в обятията на друго човешко същество. Можех да остана така вечно. Красотата да върви по дяволите. С меките си заоблени черти и големия си нос господин Роджър Аскам може и да не бе смятан за привлекателен от дамите в Лондон, но с острия си като бръснач ум, милото си сърце и невероятната си способност да вижда нещата през очите на другите, за мен той бе най-прекрасният мъж на света. Всички онези глупави момичета, които бяха отхвърляли поканите на Роджър Аскам за танц, никога нямаше да разберат какво са пропуснали.

И, разбира се, той отново бе прав. Тялото ми наистина бе в шок и реагираше на двете вълнуващи преживявания тази нощ — в цистерните със Зубайда и в менажерията с вълците и мечката. И когато сърцето ми постепенно се успокои и тялото ми се стопли, усетих как се унасям.

Вълците останаха да лежат на пост до клетката и да чакат, а в средата на менажерията мечката радостно пируваше с улова си. Хрущенето на костите на плячката й отекваше в ограденото пространство.

Вече не можех да държа натежалите си клепачи отворени. Потънах в дълбок сън, забравяйки всички неща, които исках да кажа на учителя си.

Господин Аскам ме притискаше към себе си през цялата нощ. Той не мигна. Остана да ме пази. Моят учител. Моят рицар. Моят закрилник.

Малко преди изгрев началникът на менажерията на султана и помощникът му пристигнаха и откриха, че естественият ред на нещата е обърнат — двата вълка бяха в централната част, в клетката им имаше две човешки същества, а мечката лежеше предоволна в клетката си с прясна кръв по муцуната.

Отначало отказаха да ни пуснат въпреки твърденията ни, че сме агенти на султана. Мисля, че подозираха, че сме бракониери, чиито планове са се объркали. Повикаха садразама и когато пристигна малко по-късно с кохорта стражи, великият везир само ни изгледа и поклати глава.

— Защо ли не съм изненадан? — каза и се обърна към служителите. — Извадете ги оттам.

Накрая служителите успяха да прилъжат и уловят двата вълка и ги прибраха в клетката им, а ние излязохме навън. Двамата с господин Аскам им благодарихме сърдечно и забързахме към двореца. Междувременно утрото беше настъпило, макар че все още валеше.

Преди обаче да тръгнем нагоре по склона, господин Аскам направи още нещо. Приклекна да огледа разкаляната земя пред портата на менажерията.

— Какво търсите? — попитах аз.

— Предполагам, че ти, работниците, садразамът и хората му сте вървели по павираната пътека, за да стигнете дотук. Мисля обаче, че онзи, който ни вкара в капана, се е крил някъде тук и после се е промъкнал през калта, за да затвори портата след нас. Търся… това .

Клекнах до него, видях онова, което търсеше, и отново се възхитих на съобразителността му.

В калта имаше пресни отпечатъци от сандали с дървени подметки. На лявата имаше резка във формата на буквата V.

Като никога Елси се беше прибрала преди мен. Върнах се в общата ни стая и я заварих свита в леглото, потънала в блажен сън.

Изтощена от среднощните преживявания първо със Зубайда, а после и с господин Аскам, аз се пльоснах в леглото си и това, за съжаление, я събуди.

Тя скочи до мен, самото въплъщение на вълнението.

— Беси! Беси! Успях! Успях! Добрах се до принца!

Едва успявах да задържа очите си отворени.

— Сериозно?

— Той влезе в мен, корав като копие. Ох, Беси, беше направо божествено . И след екстаза, до който го докарах, май имам много добър шанс в крайна сметка да стана негова кралица!

Колкото и да бях уморена, много исках да чуя разказа й. А тя изгаряше от желание да разкаже.

— След като ме пуснаха в харема — толкова съжалявам, че ви оставих навън със Зубайда! — ме отведоха в личната баня на султана, която е просто рай на земята, много по-великолепна от банята на принца. Има няколко мраморни басейна, всички на различни нива и свързани с малки водопади. Навсякъде се издигаше пара, от която всяко гъвкаво младо тяло блестеше като полиран бронз. Но докато банята беше голяма, самата сбирка бе по-малка — присъстваха само престолонаследникът, неколцина негови приятели и шест момичета, включително и аз.

Принц Селим се бе разположил на мраморна платформа в един от по-големите басейни, на която имаше широк мраморен трон. Две голи персийски момичета го хранеха с грозде, а трето, с огромни гърди, се беше навело пред него и му предлагаше тялото си.