Мэтью Рейли - Турнирът

Султанът кимна.

— Първият противник на вашия човек, Талиб, е библиотекар на може би най-големия ни център на преводите — Домът на мъдростта в Багдад. Не е ли странно, че вашата Библия, написана първоначално на гръцки, се е върнала при християнството, след като е била преведена на арабски? Кой знае, може би някой умел ислямски преводач е вмъкнал някои мъдрости от Корана в Библията, преди да я прати обратно в Европа.

И тогава усмивката на султана изчезна.

— Уви — рече той, — онова са били великите дни за исляма.

Учителят ми се намръщи.

— Но, Ваше Величество, под вашето ръководство ислямският свят е толкова могъщ и влиятелен, колкото е бил и тогава. Според личните ми наблюдения в Константинопол вашето общество, вашата умма , както се нарича, може да достигне до висини, до които не е стигал никой досега, дори Рим. Виждам как след петстотин години ще има огромна мюсюлманска хегемония на най-великите технологични и военни постижения, които биха могли да подчинят цяла Европа.

Колкото и скандално да беше това становище, не можех да не се съглася с учителя си. Султанът се усмихна малко насила.

— Много сте любезен в хвалебствията ви към царството ми и виждам, че те са искрени. Но се боя, че реалността е по-сложна.

Замълча за момент, сякаш се мъчеше да реши дали да продължи. Накрая заговори отново.

— Господин Роджър Аскам, вие сте мъдър и умен човек, така че ще бъда откровен с вас. Колкото и внушителна да е моята империя, умма е изправена пред повече вътрешни предизвикателства, отколкото външни. Положих много усилия да превърна ислямския свят в свят на закона — до такава степен, че народът ми ме нарича Законодателя. Това обаче е тежка борба на всяка крачка.

— Още от смъртта на великия Пророк, Господ да го благослови и с мир да го дари, ислямът е разделена вяра. В него има две съперничещи си течения — сунити и шиити — продължи султанът. — Първите са по-прогресивни и вярват в легитимността на халифите като водачи на вярата; вторите твърдят, че водачи могат да бъдат единствено онези, които са потомци на самия Пророк. Виждате ли, мюсюлманите са изключително изобретателни. Когато римските земи са потънали във варварство, ние сме запазили гръцките текстове, учили сме се от тях и сме издигнали величествени градове. Най-големият ми проблем е, че шиитите са решили, че всеки напредък е отклонение от службата на Аллах. Даже по-лошо, те твърдят, че напредъкът е против Аллах. Имам сериозни проблеми с това виждане, защото то възхвалява назадничавостта. — Султанът въздъхна. — А сега виждам как Западът се издига все повече с всяка година, без да показва подобни скрупули към напредъка. Безпокоя се, че колкото повече шиитите славят назадничавостта като добродетел, толкова повече умма ще изостава от Запада. Няма ли да е тъжно, ако след петстотин години ислямското царство не е по-напреднало, отколкото днес?

— Нима това е възможно? — попита господин Аскам.

— Ще останете изумен какво са способни да направят и да кажат хората в името на благочестивостта. В момента най-ревностните шиити агитират за още по-строги закони срещу жените. Искат да им забранят да показват лицата си на публични места. Лицата , представете си.

Погледнах учителя си. Исках да спомена онова, което се обсъждаше предишния ден с Микеланджело и Игнаций, но господин Аскам поклати едва забележимо глава.

— Пророкът е обичал жените, обичал е онова, което те носят на света — тъжно продължи султанът. — Светът е прекрасен именно заради равновесието между мъжката и женската енергия. Общество, което е прекалено мъжко, е обречено завинаги да зависи от мъжкия гняв. Големият ми страх е, че моята култура е достигнала върха си и от тук нататък ще започне да запада, разяждана отвътре.

Владетелят сведе очи към пода.

— Знаех за разкола във вярата ви — тихо рече моят учител. — Но нямах представа колко лоши са станали нещата.

Аз също бях изненадана. Бях изумена от идеята, че културата, създала великолепието на Константинопол, може да се намира в зенита на постиженията си. Погледнах мрачното лице на султана и видях човек, който се взира в бездната на някакво тъмно и плашещо бъдеще.

На Запад кралските дворове се безпокояха, че непобедимата ислямска войска може да шества из християнския свят, а тук султанът сериозно размишляваше върху възможността империята му да се срине сама.

В този момент се появи садразамът, подаде на султана бележка и му прошепна нещо.