Мэтью Рейли - Турнирът

— Може би… — каза господин Аскам, но явно се съмняваше. — Както и да е, докато въртях обувката в ръце, се случи нещо много странно — дървеният ток се разви и се оказа, че в него има тайник.

— О?!

— И в тайника намерих това.

Учителят ми извади от джоба си малка сгъната бележка и ми я показа. Беше написана на немски.

— Когато я намерих, Латиф стоеше при вратата и говореше с другия страж, а аз бях с гръб към тях, така че съм сигурен, че не са я видели. Вземи, твоят немски е по-добър от моя. Можеш ли да ми преведеш?

Преведох. На бележката пишеше:

„N-16K 20G, 6R

Все още не мога да видя южната страна. Според Хелена султанът е радостен на публични места, но мрачен и навъсен в харема и подозрителен към външни лица. Много иска турнирът да е успешен. Притеснен от неочакваната смърт на Фарнезе.“

— Какво означават тези букви и числа? — попитах аз.

— Не знам, но мисля, че Максимилиан от Виена е бил нещо повече от шахматист — каза господин Аскам. — Момичето също е било нещо повече от девственица, подарена на султана. Не мисля, че са имали връзка — били са заедно поради друга причина. Подозирам, че и двамата са били шпиони на ерцхерцога на Австрия.

— Шпиони?! — ахнах аз. — А смъртта им?

— Такава е съдбата на шпионите, когато бъдат разкрити. Мисля, че ерцхерцог Фердинанд е видял в турнира шанс да внедри нов шпионин, момичето, в най-тесния кръг на султана, сред наложниците му. Виж бележката — Хелена докладва за настроението на султана зад затворените врати на харема. Предполагам, че Максимилиан също е бил шпионин. Нали помниш, че е посещавал Брунело четири пъти? Мисля, че Максимилиан е смятал Брунело за отличен източник на информация от втора ръка за султана. Брунело готви и разговаря с мнозина от влиятелните гости на султана — ние самите бяхме с Микеланджело в кухнята и видяхме това. Брунело е бил отлично хранилище на мненията на различни хора за султана и за намеренията му в Европа. Хелена и Максимилиан обаче са били разкрити и смъртта им е представена като прекаляване с опиума, така че онзи, който ги открие, да не заподозре нещо гнило.

— С изключение на вас — отново казах аз.

— Да, с изключение на мен — съгласи се господин Аскам.

— И след всичко това в крайна сметка не сте по-близо до откриването на убиеца на кардинал Фарнезе, така ли?

Господин Аскам прибра бележката в чантата си и прибра чантата в сандъка си.

— О, не, в никакъв случай. Определено съм по-близо.

— Защо смятате така? — попитах аз.

— Ами защото имам двама заподозрени по-малко.

Този ден трябваше да направим и още нещо, което нямаше отношение към шаха и разследването. Следобед с господин Аскам и Елси прекосихме града, за да проверим какво е състоянието на госпожа Понсонби.

Открихме я със съпруга й в същия хан, в който ги бяхме оставили, при Златната порта. Шестимата войници, които ни ескортираха през континента, също бяха настанени там и си прекарваха добре времето в игри на карти и зарове.

Състоянието на госпожа Понсонби не се беше подобрило. Лежеше в леглото бледа и потна и непрекъснато нареждаше една и съща молитва:

— Дево Марийо, пълна с милост, Господ е с теб…

— Още ли е зле? — обърна се господин Аскам към господин Понсонби. — Никакво подобрение ли няма?

— Не, сър — отвърна господин Понсонби. — Абсолютно никакво.

— … благословена си сред жените…

Господин Аскам я погледна навъсено. После стана и каза:

— Молитвите и мислите ни са с вас. Ще се върнем след края на турнира.

— … благословен е плодът в утробата ти, Иисус…

— Силна жена — каза учителят ми, докато минавахме отново през Златната порта.

— Госпожа Понсонби ли? — Бях донякъде изненадана. — Какво имате предвид?

— Каквато и отрова да са й дали, била е силна, но въпреки това тялото й продължава да се съпротивлява ожесточено. По-слаб човек вече да е умрял — каза господин Аскам.

Не се бях замисляла за това. Никога не си бях помисляла, че ще се безпокоя за Примроуз Понсонби, нито че ще изпитам уважение към силата й, но точно сега правех и двете.

Върнахме се в двореца и прекарахме доста спокойно остатъка от следобеда и вечерта.

В един момент господин Аскам се опита да намери Дарий бореца, за да го разпита за присъствието му в посолството на кардинал Кардоза предната вечер, но Дарий го нямаше. Учителят ми не се обезпокои. Реши да го намери на следващия ден, за предпочитане горе-долу по времето, когато му се удаде възможност да говори с царицата.