— Елси — казах аз, — освен онова, което си видяла в нощта на банкета, какви други неща си чувала за царицата?
— Царицата ли? — Елси погледна към Роксолана и сниши почтително глас. — Едно мога да ти кажа със сигурност — с нея шеги не бива. Именно тя чрез интриги, инсинуации и безскрупулни убийства е осигурила издигането на сина си Селим до позицията на престолонаследник.
— Разкажи ми повече.
— Подобно на всеки османски владетел преди него, този султан е заченал много деца от наложниците си и преди да се ожени за Роксолана, вече е имал неколцина синове. Само един от тях обаче може да го наследи. Селим е имал неколцина съперници, но коварната му майка е успяла да ги премахне, като им издействала административни постове във външните провинции, удушаване в съня им или хвърляне в тъмницата, от която никога не излезли. Разбираш ли, освен че султанът се вслушва в съветите й, царицата се ползва с верността на малка група дворцови стражи и по-точно онези, които държат тъмницата. Изглежда, че им осигурява злато, момичета и пиене. Така, ако царицата успее да убеди съпруга си да прати неин противник в тъмницата, противникът със сигурност ще бъде сполетян от фатална злополука малко след затварянето си. Тя е изключително коварна и всички с право се страхуват от нея.
Загледах се в царицата, която седеше отдясно на съпруга си. Беше прекрасна и нащрек, самото въплъщение на царствена изтънченост; но сега, когато се вгледах по-внимателно, видях, че очите й са твърди и студени.
— Младите в двореца много се страхуват от Роксолана — завърши Елси. — Всички раболепничат пред нея, защото ако й пресечеш пътя, животът ти е в ръцете й.
— Ясно — рекох аз. Погледнах отново студената неподвижна царица и се зачудих какво ли си мисли. Дали й доставяше удоволствие да всява ужас у другите? Всъщност в този мъжки свят дали беше добре за една царица да се страхуват от нея? И нещо повече, беше ли нужно?
Пропъдих тези мисли. Може би Елси беше права. Може би мислех прекалено много. Отново насочих вниманието си към двете срещи.
В този момент дойде господин Аскам и тъкмо се канех да споделя с него какво е казала Елси, когато внезапно зад нас се появи садразамът.
— Господин Аскам, принцесо Елизабет, Негово Величество желае да идете при него.
С известен трепет тръгнах след господин Аскам към двете свободни места отляво на трона на султана.
Съпругата му седеше сковано от другата страна и се взираше право напред. Доколкото можех да преценя, не гледаше нито срещите, нито нещо конкретно. Изобщо не реагира на появата ни.
— Господин Роджър Аскам, принцесо Елизабет — каза султанът. — Моля, седнете. Срещите тази сутрин са напрегнати, нали?
— Определено — каза учителят ми, докато се настанявахме. От тези високи и поставени в центъра места имахме превъзходен изглед към дъските. Да си султан си имаше своите предимства.
— Вашият човек май ще се изправи срещу влаха Драган следобед. Първо Талиб, а сега и Драган. Тежък жребий му се падна.
— Това е природата на всеки жребий, нали така? Никой не би могъл да предскаже в каква последователност ще излязат камъните — невъзмутимо рече учителят ми.
Готова съм да се закълна, че видях как султанът за миг се ухили.
— Народът ми е омагьосан от турнира. Вижте ги само. Идват на тумби, тълпят се по улиците отвън. Казаха ми, че някои прекарали нощта пред вратите на Ая София, за да си осигурят места най-близо до масите. Много съм доволен.
— И напълно основателно — рече господин Аскам. — Събитието е забележително и за него ще се говори из цяла Европа десетилетия, дори столетия наред.
— Вие, европейците, впечатлени ли сте от моя турнир?
Това беше класическият „царски въпрос“, защото на него можеше да се отговори само по един начин — положително. Друг отговор означаваше жестока обида. Учителят ми обаче успя да намери изход.
— Аз самият съм силно впечатлен, че Ваше Величество предпочита да предизвика другите кралства в демонстрация на симулирана война, вместо на истинска. Намирам това за изключително възвишено и ми се иска някои европейски крале да действаха по подобен начин.
— Много сте любезен.
— Елизабет — обърна се господин Аскам към мен, — може би не знаеш, но Западът дължи почти целия свой напредък в последно време на ислямския свят.
— Така ли? — изненадах се аз.
— През тъмните векове след падането на Рим Европа се превърнала в пустош. След като двойната светлина на гръцката и римската цивилизация угаснала, Европа деградирала и се разпаднала на племена и власт, упражнявана със сила. И докато континентът се валял в мръсотията на това съществуване, абасидските халифи спасявали великите трудове на гърците — Аристотел, Ксенократ, Стратон, Теофраст — и ги превеждали на арабски, за да бъдат изучавани от повече хора.
Читать дальше