Агата Кристи - Среща в Багдад

С други думи, прецени Ото Моргантал, тя му даде да разбере, че е взела решението си.

— Добре, добре — изръмжа той. — Върнете се веднага, щом ви бъде възможно. Пазарът никога не е бил толкова неспокоен. За всичко е виновен този проклет комунизъм. Войната може да избухне всеки момент. Понякога ми се струва, че тя е единственото решение. Цялата страна е заразена. А сега президентът е решил да участва в тази глупава конференция в Багдад. Според мен цялата работа е нагласена. Решили са да му видят сметката там. От всички възможни места точно Багдад ли трябваше да изберат!

— Уверена съм, че ще бъде добре охраняван — каза мис Шийл успокояващо.

— Миналата година не видяха ли сметката на шаха? Не видяха ли и сметката на Бернадот в Палестина. Това е направо лудост, нищо друго освен лудост.

— Така или иначе — добави тежко мистър Моргантал, — и без това целият свят е полудял.

Виктория Джоунс, седнала на една пейка във Фицджеймс Гардънс, се чувстваше потисната. Бе изцяло погълната от размисли и почти горчиви разсъждения за несгодите от това да използваш таланта си в неподходящ момент.

Виктория бе обикновено момиче с достойнства и недостатъци. Достойнствата й включваха великодушие, топлота и смелост. Естественото й влечение към приключенията можеше да се приеме едновременно като плюс или минус в този модерен свят, в който сигурността е поставена много високо в ценностната скала. Основният й недостатък бе склонността да изрича неистини, когато трябва и когато не трябва. Нагласата й да предпочита въображението пред действителността винаги надделяваше. Виктория лъжеше с изящество, лекота и артистична страст. Ако закъснееше за делова среща (което често й се случваше), не се задоволяваше с тихо извинение, придружено от обяснението, че й е спрял часовникът, макар че най-често именно това бе причината, или че автобусът й е закъснял. В такива случаи Виктория неизменно предпочиташе да обясни закъснението си с избягал слон, който препречил пътя на автобуса, или със смразяващо кръвта бандитско нападение, при което тя лично оказала помощ на полицията. За Виктория приемливият свят бе място, където тигри се разхождаха на Стренд и опасни бандити опустошаваха Тутинг.

Тя беше стройно момиче с приятна фигура и прекрасни крака. Чертите на лицето й можеха да се опишат като обикновени, дребни и ясно изразени. Но в нея имаше някакъв чар, защото „малкото гумено личице“, както я бе назовал един от нейните поклонници, имаше такава богата мимика, че можеше да имитира почти всекиго.

Именно този талант беше докарал Виктория в сегашното й положение. Тя работеше като машинописка при мистър Гринхолц от компанията „Гринхолц, Симънс и Ледърбетър“ на Грейхолм Стрийт и тази сутрин разсейваше скуката на утринните часове, като забавляваше останалите три машинописки и прислужника с театрално представление. Имитираше мисис Гринхолц на посещение в офиса на мъжа си. Знаеше, че сутринта мистър Гринхолц е на среща с адвокатите си и се бе развихрила:

— Ти що викаш, че не можем си купи канапе от Нол, мъжо? — изрече Виктория с висок писклив глас. — Мисис Дивтакис вече си има едно, в син сатен. К’во викаш, парите не стигат, тъй ли? А да водиш оная русата на вечеря и на танци стигат, мислиш, че не знам ли? Щом ти ще извеждаш русата, аз пък ще си купя канапе, синьо и със златни възглавници. Хич не ме лъжи, че е била делова вечеря и не ме прави на глупачка, не видях ли следи от червило по ризата ти? Значи, ще си купя канапето от Нол и едно кожено наметало. Е, не е точно визон, ама много прилича, и ще го взема евтино, така че…

Внезапната загуба на интерес у зрителите, които до преди миг я гледаха в захлас, но изведнъж възобновиха като по команда трудовата си дейност, накара Виктория да спре и да се извърне. Мистър Гринхолц стоеше до входната врата и я наблюдаваше.

— Ох! — успя да изпъшка само Виктория, тъй като в момента не й дойде на ум нищо подходящо.

Мистър Гринхолц изръмжа.

Захвърли нервно палтото си и влезе в своя кабинет, като затръшна вратата. Почти веднага след това по вътрешната уредба се чуха три позвънявания. Две къси и едно дълго. Мистър Гринхолц викаше Виктория.

— За теб е, Джоунси — съвсем излишно й напомни една от колежките, а очите й светнаха от удоволствие при мисълта за неприятностите на ближния. И другите две машинописки дадоха израз на същото чувство.

— Заслужи си го, Джоунс.

— Лошо ти се пише, Джоунси.