Агата Кристи - Среща в Багдад

— Строга тайна, а? Ако питаш мен, Кросби, в Изтока няма тайни.

— Така е, сър. Ако питате пък мен, никъде няма тайни. По време на войната често се впечатлявах от това, че в Лондон бръснарите са по-добре информирани от Върховното командване.

— В случая няма голямо значение. Щом за място на срещата е определен Багдад, скоро това ще трябва да се огласи. И именно тогава ще започне забавлението — за нашето забавление ми е думата.

— Смятате ли, сър, че тази среща въобще ще се състои? — попита Кросби скептично. — Мислите ли, че чичо Джо — позволи си той да нарече така неуважително държавния глава на една велика европейска сила, — наистина ще се съгласи да дойде?

— Мисля, че този път ще дойде, Кросби — отвърна замислено Дейкин. — Да, така смятам. И ако разговорите преминат без затруднения, това би могло да означава спасение на всичко. Ако може да се постигне някакво разбирателство… — той спря по средата на изречението.

Кросби все още изглеждаше леко скептичен:

— Извинете ме, сър, но нима някакво разбирателство е възможно въобще?

— В смисъла, в който ти го приемаш, Кросби, вероятно не. Ако ставаше дума само за среща на двама души, представляващи напълно различни идеологии, по всяка вероятност цялата работа би приключила както обикновено — с неразбирателство и засилване на взаимната подозрителност. Да не забравяме обаче третия елемент. Ако тази фантастична история на Кармайкъл се окаже вярна…

Дейкин отново не се доизказа.

— Сър, не може да е вярна. Прекалено е фантастична.

За миг домакинът остана безмълвен. Мислено си представяше съвсем ярко едно искрено, разтревожено лице и чуваше един тих, безцветен глас да разказва фантастични и невероятни неща. И пак си каза, както и тогава: „Или моят най-добър и надежден човек се е побъркал, или… това е вярно.“

Отново проговори с тънкия си меланхоличен глас:

— Кармайкъл е убеден, че е истина. Всичко, което успял да провери, потвърдило хипотезата му. Поиска да отиде там, за да научи повече неща, да намери доказателства. Не зная дали постъпих разумно, като му позволих. Ако не се завърне, ще остане само моят разказ за това, което ми разкри Кармайкъл. То пък е нещо, което някой друг е предал на него. Дали това е достатъчно? Не вярвам. Самият ти казваш, че историята звучи фантастично… Ако обаче човекът се яви на 20-и тук, в Багдад, и сам разкаже това, на което е бил свидетел, и представи доказателства…

— Доказателства? — прекъсна го рязко Кросби.

Събеседникът му кимна утвърдително.

— Да, той разполага с доказателства.

— Откъде знаете?

— От уговорената парола. Посланието дойде чрез Салах Хасан. — Той цитира внимателно: — „Една бяла камила, натоварена с овес, се е запътила към прохода.“

Спря за малко и продължи.

— Така че Кармайкъл разполага с това, за което беше тръгнал, но не е успял да се измъкне, без да събуди подозрения. Сега са по следите му. Какъвто и път да поеме, ще бъде под наблюдение. И което е много по-опасно, ще го чакат. Тук. Първо на границата. Ако пък успее да я пресече, около посолствата и консулствата ще има кордон. Я виж това.

Дейкин се порови из хартиите върху бюрото си и започна да чете на глас:

„Англичанин, пътуващ с колата си от Персия за Ирак, застрелян. Предполага се, от бандити. Кюрдски търговец, пътуващ от планините, попада в засада и е убит. Друг кюрд, Абдул Хасан, заподозрян в контрабанда на цигари, е застрелян от полицията. На шосето за Равондуз е открито тялото на човек, впоследствие идентифициран като арменски шофьор на камион.“

— Забележи, че по външност повече или по-малко всичките отговарят на описанието на Кармайкъл. Ръстът, теглото, цветът на косата, телосложението — всичко както при него. Решили са да не рискуват. Решили са да му видят сметката. Веднъж влязъл в Ирак, за него ще бъде още по-опасно. Опасността ще го дебне. От градинар в посолството, от прислужник в консулството, от служител на летището, на митницата, на гарата… Всички хотели ще бъдат под наблюдение… Въобще кордонът ще е пълен.

Кросби присви вежди:

— Според вас, сър, опасността може да дойде отвсякъде?

— Не се и съмнявам в това. Даже и при нас изтича информация и това е най-лошото. Откъде мога да знам дали мерките ни за безопасно влизане на Кармайкъл в Багдад вече не са известни на другата страна? И ти знаеш, че едно от елементарните правила на играта е да държиш на заплата хора от другия лагер.

— Подозирате ли някой?

Дейкин бавно поклати глава. Кросби въздъхна.