Агата Кристи - Среща в Багдад

— Междувременно ще продължаваме ли? — попита той.

— Да.

— А Крофтън Ли?

— Даде съгласие да дойде в Багдад.

— Всички са тръгнали към Багдад — каза Кросби. — Дори и чичо Джо, ако вярвам на думите ви, сър. Но ако нещо се случи с президента, докато е тук, ще има отмъщение.

— Нищо не трябва да му се случи — отвърна Дейкин.

— Ние трябва да се погрижим за това.

Когато Кросби излезе, Дейкин отново седна зад бюрото си.

— Тръгнаха за Багдад — промърмори той тихо.

Нарисува върху попивателната хартия кръг и написа под него Багдад. След това нарисува около него камила, самолет, кораб и малък влак, изпускащ кълба дим. На ъгъла на листа нарисува паяжина, в чийто център написа име: Ана Шийл. Под цялата рисунка изписа голям въпросителен знак.

След това взе шапката си и излезе от офиса. Докато вървеше по улица „Рашид“, някакъв мъж попита събеседника си кой е този.

— Този ли? А, това е Дейкин. Работи в една от петролните компании. Приятен човек, но не се оправя в живота. Много е заспал. Казват, че пие. В нищо няма да успее. За да се оправиш в тази част на света, трябва да имаш характер.

— Получихте ли доклада за имота на Крюгенхорф, мис Шийл?

— Да, мистър Моргантал.

Мис Шийл, хладна и делова, подаде исканите документи на работодателя си. Той изръмжа, докато четеше.

— Удовлетворителен е според мен.

— И аз мисля така, мистър Моргантал.

— Шварц тук ли е?

— Чака в приемната.

— Кажете му веднага да дойде.

Мис Шийл натисна един от шестте бутона.

— Ще ви трябвам ли, мистър Моргантал?

— Не, мисля, че не, мис Шийл.

Ана Шийл безшумно изчезна от стаята.

Тя бе платиненоруса, но не пищна блондинка. Светложълтата й ленена коса бе сресана назад и събрана в стегнат кок ниско на врата. Бледосините й умни очи оглеждаха света иззад очила с голям диоптър. Лицето й, с дребни приятни черти, бе твърде безизразно. Бе си проправила път в живота не с чар, а само с деловитост. Можеше да запаметява всичко, колкото и сложно да е то, и да изрежда имена, дати и часове, без да прибягва до бележник. Можеше да организира служителите в един офис по такъв начин, че той да работи като добре смазан механизъм. Бе въплъщение на дискретността и енергията й, макар и контролирана и дисциплинирана, никога не секваше.

Ото Моргантал, управител на компанията „Моргантал, Браун и Шиперк“, международни банкери, ясно си даваше сметка, че дължи на Ана Шийл неща, които не могат да се купят с пари. Имаше й пълно доверие. Нейните памет, опит, здрав разум и хладнокръвие бяха неоценими. Плащаше й голяма заплата и беше готов да я увеличи, стига тя да пожелае това.

Тя познаваше подробно не само неговия бизнес, но и частния му живот. Когато се допита по въпроса за втората мисис Моргантал, тя го посъветва да се разведе и дори посочи точния размер на издръжката. При това не прояви нито симпатия, нито любопитство. Не беше такава жена. Той смяташе, че тя не изпитва никакви чувства и никога не му дойде на ум да полюбопитства какви мисли се крият в главата й. Щеше наистина да се изненада, ако някой му кажеше, че в главата й може да има и други мисли, освен свързаните с компанията „Моргантал, Браун и Шиперк“ или с проблемите на самия Ото Моргантал.

Затова бе съвсем изненадан, когато чу думите й на излизане от кабинета му:

— Искам да изляза в отпуск за три седмици, ако не възразявате, мистър Моргантал. Считано от следващия вторник.

Вперил изумен поглед в нея, той измърмори:

— Ще бъде неприятно, много не навреме.

— Не вярвам да бъде прекалено трудно, мистър Моргантал. Мис Уайгейт ще се справи съвсем компетентно с всичко. Ще й оставя писмени указания и ще я инструктирам. Колкото до компанията Ашър, с нея може да се заеме мистър Корнуол.

Моргантал все още се чувстваше неловко:

— Да не сте болна?

Не можеше да си представи мис Шийл да е болна. Дори и микробите уважаваха Ана Шийл и не се изпречваха на пътя й.

— О, не, мистър Моргантал. Искам да отида в Лондон, за да видя сестра си.

— Сестра си ли? — той не знаеше, че тя има сестра. Никога не беше приемал мис Шийл като човек, който има семейство или роднини. Самата тя никога не бе говорила за съществуването им. А ето сега споменаваше, сякаш между другото, че има сестра в Лондон. Миналата есен тя го бе придружила в Лондон, но тогава не спомена, че има сестра.

Почувства се едва ли не наскърбен.

— Не знаех, че имате сестра в Лондон.

Мис Шийл съвсем леко се усмихна.

— Имам, мистър Моргантал. Женена е за англичанин, работещ в Британския музей. Предстои й много сериозна операция и иска да отида при нея. Ще ми се да отида.