Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Появи се от тъмното и застана под светлината от силния фар на товарен кораб, пришвартован до бетонните силози на няколкостотин метра по-нататък.

Куче.

Домъкна се до клетката и огледа Мона.

Явно беше безстопанствено. Нямаше нашийник и беше толкова дръгливо и краставо, че човек трудно би си го представил в обстановка, различна от тази. Ето такова куче се беше надявала да срещне някога малката Мона, алергична към котки. Беше си мечтала един ден точно такова куче да я изпрати до дома й и никога повече да не я напуска.

Мона срещна късогледия му поглед и сякаш прочете мислите му: ха, човек в клетка! И чу безгласния му смях.

Кучето я наблюдава известно време, застана успоредно на клетката, вдигна задния си крак и струята рукна, пръсна се в пречките и покапа върху пода на клетката.

После кучето се замъкна нататък и се изгуби в мрака.

Без да наостри уши или да подуши въздуха.

На Мона й просветна.

Никой нямаше да дойде.

Погледна пулсомера. 119 удара. Пулсът спадаше.

Щом не е тук, къде е той?

В тъмното нещо се мержелееше.

Насред двора, извън обсега на светлината, струяща от прозорците, и извън външното осветление на стълбите, Хари различи контурите на фигура с отпуснати до тялото ръце, застанала неподвижно и сякаш вторачена в кухненския прозорец, където стоеше той.

Хари наведе глава и се вгледа в кафето си, все едно изобщо не я е забелязал. Служебното му оръжие се намираше на горния етаж.

Дали да не изтича да го вземе?

От друга страна, ако преследваният наистина се приближаваше към ловеца, Хари нямаше желание да го подплаши.

Стана, протегна се, знаеше, че в добре осветената кухня фигурата му се вижда ясно отвън. Влезе в дневната. И тя гледаше към двора. Издърпа една книга, направи две бързи крачки до входната врата, грабна градинарската ножица, оставена до ботушите на Ракел, дръпна със замах вратата и се втурна надолу по стълбите.

Силуетът продължаваше да стои неподвижно.

Хари се закова.

Примижа.

— Аурура?

Хари ровеше из кухненския долап.

— Кардамон, канела, кантарион… Ракел сякаш е колекционирала чайове от билки и подправки, започващи с „к“. Аз предпочитам кафе, затова не знам кой чай да ти препоръчам.

— От канела — помоли Аурура.

— Заповядай — той й поднесе кутийката.

Тя си взе едно пакетче и го пусна да плува като корабче в димящата й чаша.

— Онзи ден избяга много неочаквано — отбеляза той.

— Да — отвърна кратко тя и разбърка пакетчето с лъжичка.

— А днес хукна от автобусната спирка, когато те извиках.

Аурура мълчеше. Косата й пак закриваше лицето.

Хари седна, отпи глътка кафе. Не искаше да я пришпорва. Не запълваше мълчанието с настъпателни въпроси.

— Не видях, че си ти — обясни накрая тя. — Тоест, видяхте, но вече се бях паникьосала, а често отнема време мозъкът да убеди тялото, че опасност всъщност няма, и междувременно тялото изминава известно разстояние.

— Мхм. Кой по-точно те притеснява?

— Татко…

Хари цял се стегна, не искаше да продължи, не искаше да навлиза в тази територия. Но нямаше избор.

— Какво ти е направил?

От очите й бликнаха сълзи.

— Изнасили ме и ме заплаши, че ако кажа на някого, той ще умре…

Изведнъж го връхлетя силен пристъп на гадене и дъхът му секна. Едва преглътна киселата слюнка, изгаряща гърлото му.

— Баща ти те е заплашил, че ще умре, ако го издадеш?

— Не, не! — Внезапният й възмутен вик отекна рязко между стените на кухнята. — Мъжът, който ме изнасили, заплаши да убие татко, ако спомена и думичка пред някого. Веднъж вече бил на косъм да го заколи, така ми каза. Следващия път никой нямало да му попречи.

Хари премига. Опита се да смели горчивата смесица от облекчение и шок.

— Била си изнасилена? — повтори той, като се помъчи да запази спокойна интонация.

Момичето кимна, подсмръкна и си избърса очите.

— В дамската тоалетна по време на хандбален турнир. В деня на сватбата ти с Ракел. Изнасили ме и си тръгна.

Хари сякаш полетя към бездна.

— Къде да го хвърля? — Аурура вдигна с два пръста капещото пакетче чай над чашата.

Хари просто протегна длан.

Аурура го погледна колебливо и пусна пакетчето. Той стисна ръката си в юмрук, усети как напоената с гореща течност филтърна хартия пари кожата му и чаят потича между пръстите му.

— Да те е удрял или хапал?

— От стискането ми останаха синини. Излъгах мама, че съм ги получила по време на мача.

— И си мълчала за това толкова време?