Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Много е дълга — обоснова се редакторът на тематичните страници за авторски коментари във вестника и я препрати към редакторката на месечния подлистник.

— Критикарската преса мрази да я критикуват — обърна й внимание добронамерен колега.

Редакторката на подлистника обаче направо удари тъпомера, когато заяви:

— Но, Мона, в твоя материал няма мнения на знаменитости.

Мона застана до прозорците и плъзна поглед над парка „Фрогнер“. Беше се заоблачило. Като се изключат осветените алеи, над парка се спускаше тежък, почти материален мрак — типично за есента, преди листата да окапят от дърветата, всичко да добие малко по-прозрачен вид и градът да възвърне суровия си студен облик. Ала от края на август до края на септември Осло прилича на пухкаво топло мече, което Мона не можеше да се насити да прегръща.

— Цялата съм слух, Нора.

— Става дума за Вампириста.

— Възложили са ти да го поканиш в твоето предаване. Да не мислиш, че той ще се навие да участва в токшоу?

— За последен път повтарям: „Неделен магазин“ е коментарно студио, Мона. Обадих се на Хари Хуле, но той ми отказа. Разследването водела онази полицайка, Катрине Брат.

— Тя е хубавица. Нали все се оплакваш колко трудно се намирали атрактивни гостенки за предаването ти.

— Да, но Хуле е най-известният ни следовател. Спомняш ли си как миналия път дойде пиян? Разрази се истински скандал — точно по вкуса на зрителя!

— Това ли му каза?

— Не. Казах друго: появата на разпознаваеми лица по телевизията ще привлече повече обществено внимание към работата на полицията в нашия град.

— Хитро. Но той не се хвана, така ли?

— Ако съм искала да го поканя да участва в „Танцувай с мен“, за да защити престижа на гилдията, щял веднага да започне да репетира фокстрот. В случая обаче се касаело за сериозен случай. Човекът с цялостен поглед върху разследването и с правомощия да дава изявления била Катрине Брат.

Мона се засмя.

— Какво?

— Просто си представих Хари Хуле в „Танцувай с мен“.

— Допускаш ли да е говорел сериозно?

Мона се разсмя още по-гръмогласно.

— Обаждам се да те питам какво е мнението ти за въпросната Катрине Брат. Нали все пак си в тези среди.

Мона взе две леки гири от поставката отпред и започна да помпа бицепси, за да поддържа кръвообращението си и да премахне шлаката, натрупала се в мускулатурата й.

— Брат е умница. Умее да се изразява. Само дето го раздава малко дръпната.

— Според теб дали ще представлява интерес за аудиторията? На репортажите от пресконференциите ми се стори някак…

— Невзрачна ли? Стига да иска, може да изглежда адски секси. Две момчета от отдел „Криминални“ в нашата редакция са ми казвали, че в Главното управление няма по-готина мацка от Брат. Умишлено туширала сексапила си, за да не олеква в професионален план.

— Вече започвам да я мразя. Халстайн Смит?

— 0, от него ще излезе страхотен събеседник. Ексцентричен и словоохотлив в точната мярка и същевременно много ерудиран. Действай.

— Добре, благодаря. Да знаеш, Вампириста още се разхожда из улиците на Осло.

— Не ми казваш нищо ново.

— Разстоянието от „Ховсетер“ до парка „Фрогнер“ не е голямо…

— Какви ги говориш?

— О, ама ти не си ли чула? Извършил е ново убийство.

— По дяволите! — изкрещя Мона и с крайчеца на окото си забеляза как момчето зад рецепцията вдигна глава. — Проклетата дежурна редакторка обеща да ми се обади! Дала е случая на друг. Чао, Нора.

Мона влетя в съблекалнята, натъпка връхната си дреха в сака, хукна надолу по стълбите и изскочи на улицата. Хукна към редакцията на „Ве Ге“, като непрекъснато се озърташе за свободно такси. Провървя й. Спря едно на светофара. Намърда се на задната седалка и извади телефона си. Набра Трюлс Бернтсен. Само след два сигнала за свободно чу странен смях, наподобяващ грухтене.

— Защо се хилиш? — попита Мона До.

— Чудех се колко време ще ти трябва.

— Когато я докараха, вече беше изгубила повече от литър и половина кръв — обясни лекарят, докато водеше Хари и Катрине по коридора на Юлеволската болница. — Ако нападателят беше разкъсал бедрената й артерия по-нагоре, където е по-дебела, щеше вече да е мъртва. Нямаме практиката да допускаме пациент в нейното състояние да бъде подлаган на разпит, но щом и животът на други жени е в опасност…

— Благодаря за разбирането. Ще бъдем максимално кратки — обеща Катрине.