Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Асе of space! — крещеше с цяло гърло Трюлс. — Асе of space!

— Да, ние сме трийсет и едно. Чакаме те от няколко минути.

Полицаят и полицайката бяха застанали зад патрулната, паркирана точно пред втория вход на сградата.

— Един камион ме забави — излъга Трюлс и провери дали пистолетът е зареден, а магазинът — пълен. — Чува ли се нещо?

— Тихо е. Никой не е влизал или излизал.

— Да действаме — Трюлс посочи мъжа. — Идваш с мен. Вземи фенер. Ти — обърна се към жената — ще пазиш отвън.

Двамата мъже се приближиха до входната врата. Трюлс надникна през прозореца да огледа тъмното стълбище. Натисна звънеца на семейство Амюнсен.

— Да? — прошепна глас.

— Полиция. Да сте чули нещо, след като сте подали сигнала?

— Не, но е възможно още да е тук.

— Добре. Отворете ни.

Механизмът избръмча. Трюлс дръпна вратата.

— Тръгвай пред мен и включи фенера.

Полицаят се вцепени.

— Уж ти трябвахме за подкрепление, а сега ме пращащ на предна линия.

— Ти се радвай, че не си сам — прошепна Трюлс. — Движение!

Ракел погледна Хари.

Две жертви. Нов сериен убиец. Тъкмо по неговата специалност.

Той се хранеше, преструваше се, че следи разговора около масата, стараеше се да предразположи Хелга, даваше вид, че слуша внимателно Олег. А може би Ракел грешеше, може би Хари действително се интересуваше от думите на младежа. Навярно този път не бе позволил работата да го обсеби, навярно се бе променил.

— Контролът върху продажбата на оръжия е безсмислен, при положение че съвсем скоро всеки ще може да си купи триизмерен принтер и да си направи пистолет — каза Олег.

— Доколкото съм осведомен, тези принтери създават неща само от пластмаса, нали? — попита Хари.

— Принтерите за домашно ползване — да. Но дори пластмасата върши идеална работа, ако ти трябва пълнофункционално огнестрелно оръжие за еднократна употреба. — Олег се наведе въодушевено над масата. — За копирането не ти е нужен оригинален пистолет. Достатъчно е някой да ти услужи с оръжие за пет минути. Разглобяваш го, снемаш восъчна отливка от частите му, създаваш триизмерен компютърен файл и го прехвърляш в компютъра, към който е свързан принтерът. След като гръмнеш когото искаш, просто стопяваш пластмасовия пистолет. А дори и да открият с какво оръжие е извършено убийството, то не е регистрирано на ничие име.

— Мхм. Но по силите на полицията е да установи от кой принтер е разпечатан пистолетът. Криминалистите са открили такъв начин с мастиленоструйните принтери.

— Момчета, какво да ги правиш — Ракел смигна на смутената Хелга.

— Луда работа — продължаваше Олег. — Ще правят какво ли не. До момента само в Норвегия са продадени над две хиляди принтера. Само си представи какво ни чака, когато започнат да ги разпространяват масово. Терористите ще могат да принтират триизмерни водородни бомби.

— Момчета, защо не говорим за нещо по-приятно? — Ракел изведнъж усети колко трудно си поема дъх. — Поне тази вечер да обсъждаме нещо по-нормално. Имаме гостенка.

Ракел се обърна към Хелга, която се усмихна и сви рамене, за да покаже, че няма претенции каква ще е темата на разговор.

— Добре — съгласи се Олег. — Тогава да си поговорим за Шекспир?

— Звучи ми по-приемливо — съгласи се Ракел и хвърли критичен поглед на сина си, преди да подаде купата с картофи на Хелга.

— Столе Ауне ни изнесе доклад за синдрома на Отело. Двамата с Йесус записахме цялата лекция. Аз носех скрит микрофон и предавател под ризата си, а Йесус записа всичко от залата за колоквиуми. Хари, как мислиш, дали Столе би имал нещо против да качим записа в интернет?

Хари мълчеше. Ракел го гледаше изпитателно. Пак ли се беше отнесъл?

— Хари? — обърна се тя настойчиво към него.

— Не мога да знам как би реагирал Столе — отговори той, забил очи в чинията си. — Защо просто не използвахте вградения диктофон на телефоните си? Записването на лекции за лична употреба не е забранено.

— Упражняват се — обади се Хелга.

Другите се обърнаха към нея.

— Йесус и Олег си мечтаят да станат агенти под прикритие — поясни тя.

— Още вино, Хелга? — предложи Ракел и вдигна бутилката.

— С удоволствие. Вие няма ли да си налеете?

— Аз взех обезболяващо, а Хари не пие.

— Алкохолик съм, така да се каже. Жалко, защото това вино го водят много хубаво.

Ракел забеляза пламналите от смущение бузи на Хелга и побърза да попита:

— Значи, Столе ви преподава Шекспир?

— Не точно Шекспир. С негово произведение иска да илюстрира синдрома на патологичната ревност. Названието „синдром на Отело“ е малко подвеждащо, защото излиза, че причината за кървавата развръзка в пиесата е ревността, но това не отговаря на истината. Вчера с Хелга прочетохме „Отело“…