Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Беше се подготвил и за такъв сценарий и предвидливо остави колата си наблизо. Излезе от ресторанта, качи се и подкара бързо. Не толкова бързо, че да го спре полиция, но достатъчно, за да я изпревари и да я издебне в горичката, преди тя да слезе от метрото. Докато я проследяваше, тя не се обърна нито веднъж. Не надзърна назад дори докато отключваше. Той пъхна крака си точно преди автоматичната врата да се затвори.

Сега усети как по тялото й премина спазъм — предвестник, че съвсем скоро ще изгуби съзнание. Втвърденият му член се отъркваше в дупето й. Сочно, широко женско дупе. Като на майка му.

Той усети как момчето идва, измества го и закрещява. Иска да го нахранят. Веднага. Тук.

— Обичам те — прошепна в ухото й той. — Наистина те обичам, Пенелопе, затова ще те направя почтена жена, преди да продължим.

Тялото й се отпусна. Той се разбърза, вдигна я с една ръка, а с другата бръкна в джоба на якето си.

Пенелопе Раш се събуди. Досещаше се, че е била в несвяст. Беше се стъмнило. Тялото й се люлееше, увесено на ръцете й. Нещо се врязваше в китките й. Тя погледна нагоре. Белезници. Предмет, надянат на безименния й пръст, хвърляше матов отблясък.

Усети болка и погледна надолу. Той издърпа ръката си измежду краката й. Лицето му беше отчасти в сянка, но тя все пак видя как той подуши пръстите си. Пенелопе се опита да извика, но безуспешно.

— Добре, любима. Чиста си. Можем да започваме.

Разкопча якето и ризата си, разтвори я и оголи гърдите си. Показа се татуирано лице, застинало в беззвучен писък също като нейното. Мъжът изпъчи гърди, сякаш за да й покаже татуировката си. Или обратното. Да покаже Пенелопе на демона, оголил зъби.

Той бръкна в джоба си, извади някакъв предмет и го размаха пред очите й. Зъби от черно желязо.

Пенелопе успя да си поеме малко въздух. И закрещя.

— Точно така, любима — засмя се той. — Давай. Музика, докато работим.

Той отвори широко уста и постави ченето.

Между стените отекнаха неговият гръмък смях и нейните пронизителни писъци.

В редакцията на „Ве Ге“ бръмчаха гласове. На големи телевизионни екрани, окачени по стените, вървяха международни новинарски емисии. Завеждащият новините в електронното издание и редакторът му непрекъснато го осъвременяваха.

Мона До и фотографът стояха надвесени над столовете им и разглеждаха снимките на десктопа.

— Пробвах какви ли не ракурси, за да изглежда поне малко зловещ. Не става и туйто — въздъхна фотографът.

Мона виждаше, че е прав. Халстайн Смит изглеждаше непоправимо добродушен под пълноликата луна.

— Въпреки това целта е постигната — забеляза шефът на новинарския отдел. — Я вижте гледанията. Скочиха до деветстотин на минута.

Мона следеше менящите се показания на брояча от дясната страна на екрана.

— Имаме победител — обяви шефът. — Ще го преместим на челно място в сайта. Дали да не поискаме от дежурния редактор да го сложи на първа страница в утрешното печатно издание?

Фотографът вдигна юмрук и Мона послушано чукна кокалчетата на свитите си пръсти в неговите. Според баща и този поздрав нашумял покрай Тайгър Уудс. Асистентът му контузил великия състезател при задължителното им плясване на длани, след като Уудс улучил с пичинг удар шестнайсетата дупка на финалния кръг от турнир на „Мастърс“. Баща й много се косеше, задето вродената луксация на тазобедрената й става се явяваше пречка да стане голяма голфърка, както се беше надявал. Самата Мона намрази голфа още първия път, когато баща й я заведе на голф игрище. Нивото беше смехотворно ниско и тя спечели наградата с един много къс и грозен удар. Треньорът на младежкия отбор обаче отказа да я включи в отбора, защото предпочитал възпитаниците му да падат, но поне привидно да докарват, че играят голф. И Мона заключи стиковете в мазето на баща си и започна да се поти във фитнес залата. Там никой не критикуваше по какъв начин вдига сто и двайсет килограма от земята. Килограми, брой удари, брой гледания — успехът се измерва в числа. Твърдиш ли друго, значи се страхуваш от истината и се заблуждаваш, че лъжата е необходима на средностатическия човек. В момента обаче повече я занимаваше полето за коментари в сайта. Осени я една идея, породена от думите на Смит, че Вампириста не се бои от риска. Ако чете „Ве Ге“, може пък да напише коментар към статията в онлайн изданието.

Погледът й пробяга по оставените мнения, които непрекъснато се увеличаваха.

Обичайните заподозрени.

Дежурните съчувстващи изразяваха съболезнованията си към жертвите.