— Това вече го разбрах, Хари.
— Сериозно?
— Два дни работих с Трюлс Бернтсен. Исках да ми демонстрираш твоя подход.
— Нали си посещавал лекциите ми?
— От тях знам, че не работиш като Бернтсен. За какво мислеше?
— Кога?
— Докато стоеше със затворени очи. Съмнявам се, че онова, което ти е минавало през ума, го пише в учебниците.
Бьорн се беше изправил, забеляза Хари. А Катрине, застанала на вратата със скръстени ръце, кимна подканящо.
— Всеки следовател си има собствен подход. Аз например се опитвам да запечатам мислите, прелетели през ума ми в първите секунди от огледа на местопрестъплението; да запаметя всички привидно незначителни заключения, които умът ни прави машинално, докато попиваме впечатления от непознато място. Забравяме тези заключения бързо, защото преди да ги формулираме, вниманието ни се насочва към нещо друго, така както сънищата се отдръпват, когато се събудиш, и ти започваш да поглъщаш околната реалност. Девет от десет първоначални идеи се оказват безполезни. Осланяш се на десетата.
— И сега какво ти хрумна? Нещо съществено?
Хари се поколеба. Катрине го гледаше изпитателно.
— Без да съм сигурен, ми се струва, че убиецът е маниакален чистофайник.
— И по какво съдиш?
— Пренесъл е предишната си жертва от мястото на убийството до леглото. Серийните убийци имат еднотипен почерк. Тогава защо е оставил тази жертва в дневната? Между тукашната спалня и спалнята на Елисе Хермансен има една-единствена разлика: тук спалното бельо е мръсно. Вчера, докато оглеждах апартамента на Хермансен, криминалистите изнесоха чаршафите. Ухаеха на лавандула.
— И е блудствал с мъртвото тяло на тази жена тук, в дневната, защото се гнуси от мръсни чаршафи?
— Търпение. Едно по едно. Видя ли блендера в кухнята? Направи ли ти впечатление, че е оставил каната в мивката, след като я е използвал?
— Да.
— Било е напълно излишно да я слага там, защото той не е възнамерявал да я мие. Действието му навярно е продиктувано от някаква натрапливост. Вероятно страда от мания за чистота или от крайно изострена непоносимост към бактерии. Серийните престъпници често развиват фобии от най-ранна детска възраст. Но той не е измил мръсната кана, дори не е пуснал чешмата, за да я накисне, та остатъците от засъхналия му кървав шейк да се отмият по-лесно. Защо?
Андерш Вюлер сви рамене.
— Ще се върнем на този въпрос по-късно. Както виждаш, тази жена…
— Съседката я идентифицира — обади се Катрине. — Ева Долмен. Ева с „W“.
— Благодаря. Както виждаш, убиецът е оставил Ева с бикини за разлика от Елисе. Нея я открихме гола. В кошчето в банята открих празни опаковки от тампони. Затова предполагам, че Ева е била неразположена. Катрине, ще хвърлиш ли един поглед?
— Съдебният лекар ще пристигне всеки момент.
— Само колкото да разбера дали предположението ми е вярно. А именно: тампонът е още вътре.
Катрине се начумери. Надникна между краката на жертвата, а тримата мъже отвърнаха лица.
— Да, виждам висящо конче от тампон.
Хари извади пакет „Кемъл“ от джоба на якето си.
— Това означава, че убиецът — освен ако не е извадил тампона и после не го е пъхнал обратно — не е изнасилил жертвата вагинално. Защото е… — Хари посочи Андерщс цигарата.
— … маниакален чистофайник — довърши младият полицай.
— Едното възможно обяснение — кимна Хари. — Другото е, че не обича кръв.
— Как така не обича кръв? — възрази Катрине. — Та той я пие, дявол да го вземе!
— С лимон — отбеляза Хари и лапна незапалената цигара.
— Е, и?
— И аз се питам същото. Как да тълкувам добавения подобрител? Дали кръвта му е дошла твърде сладка, та е добавил нещо по-киселичко?
— На интересен ли се правиш? — попита Катрине.
— Не, просто се питам защо маниак, комуто консумацията на кръв носи сексуално удовлетворение, не пие любимото си питие чисто. Лимон се консумира с джин и риба; хората твърдят, че той подчертавал вкуса. Грешат. Лимонът всъщност парализира вкусовите брадавици и ги прави безчувствени към други вкусове. Прибавяме лимон, за да притъпим вкус, който не ни допада. Продажбите на рибено масло скочили, след като производителите започнали да добавят лимонова есенция. Възможно е нашият вампирист да не харесва вкуса на кръвта, а консумацията й да е просто мания.
— Или пък е суеверен и я пие, за да си присвои силите на жертвата — подхвърли Вюлер.
— При всички случаи този сексуален маниак се е въздържал да докосне интимните части на жертвата си. Едно от възможните обяснения е, че тя е кървяла.
Читать дальше