Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Извършител от такъв тип се разкрива много трудно по няколко причини, но най-вече защото серийните убийци — какъвто е сегашният — действат по старателно изготвен план, подбират жертвите си на случаен принцип, а на местопрестъплението оставят единствено съвсем преднамерено подхвърлени следи. Ето защо папките пред вас с докладите от криминалистиката, съдебна медицина и тактическото следствие са толкова тънки. Все още не сме успели да докажем съпричастността на някой от известните на полицията сексуални престъпници към убийствата на Елисе Хермансен или Ева Долмен, нито разполагаме с данни някой от тях да се е намирал в близост до двете местопрестъпления. Но поне успяхме да се доберем до начина, по който убиецът си набавя жертви. Торд?

Компютърният специалист се изсмя доста неуместно, все едно бе открил нещо смешно в думите на Катрине.

— Ева Долмен е изпратила есемес от мобилния си телефон. От съобщението става ясно, че е имала среща в спортен бар на име „Дики“ с мъж, предложен й от приложението Тиндър.

— „Дики“ ли? — възкликна Магнюс Скаре. — Че той се намира кажи-речи срещу „Джелъси“!

В залата се разнесе дружен стон.

— Ако убиецът се придържа към една и съща тактика — използва Тиндър, за да си намира жертви, и си урежда срещи с тях в заведения из „Грюнерльока“ — поне се сдобихме с някаква отправна точка — отбеляза Катрине.

— Каква по-точно? — попита някой.

— Имаме представа как ще подходи следващия път.

— Ами ако следващ път просто няма?

— Хари? — въздъхна Катрине.

Хари се залюля на стола.

— Обикновено между отделните престъпления на прохождащите серийни убийци, които все още усвояват занаята, има по-дълги интервали. Минават месеци, а понякога дори години. Според класическата теория за серийните престъпници след извършване на убийството настъпва период на охлаждане на нагона, преди сексуалната неудовлетвореност отново да започне да се нагнетява. Обикновено с времето този цикъл се скъсява. Настоящите две убийства са извършени с промеждутък от два дни. Следователно е логично да предположим, че извършителят не е начинаещ.

Настъпи тишина. Всички очакваха продължение, но такова не последва.

Катрине се прокашля.

— Проблемът е, че през последните пет години в Норвегия няма данни за брутални сексуални посегателства, които да показват каквото и да е сходство със сегашните две убийства. Свързахме се с Интерпол да проверим дали някой сериен маниак от чужбина не е решил да пренесе набезите си на наша територия. Появиха се дузина кандидати, но нито един не е променял местоживеенето си. И така, не знам кой е. Логиката обаче сочи, че ще удари пак. И то съвсем скоро.

— Колко скоро? — попита някой.

— Трудно е да се каже — Катрине погледна Хари, който дискретно вдигна пръст. — Не е изключено да посегне на трета жена още в рамките на следващото денонощие.

— Нищо ли не можем да направим, за да го спрем?

— Помолихме главния секретар на полицията за разрешение по време на пресконференцията от осемнайсет часа да отправим официално предупреждение към жителите на града. Надяваме се в условията на повишена обществена бдителност убиецът да отмени или поне да отложи плановете си за следващо убийство.

— Дали ще има ефект? — усъмни се Волф.

— Според мен… — подхвана Катрине, но възрастният колега я прекъсна:

— Моите уважения, Брат, но въпросът ми е към Хуле. Катрине се помъчи да не проявява раздразнение.

— Имаш думата, Хари. Дали официалното предупреждение гражданите да внимават ще го спре?

— Нямам представа. Забравете какво сте гледали по телевизията. Серийните убийци не са роботи, програмирани с еднотипен софтуер, които следват идентичен модел на поведение. И те като всички хора имат индивидуални особености и действат непредсказуемо.

— Разумен отговор, Хуле.

Групата се обърна към вратата. Току-що появилият се главен секретар Белман се беше облегнал на рамката със скръстени ръце.

— Няма как да се предвиди какъв ефект би произвело официално предупреждение към населението. Възможно е то само да насъска допълнително психопата, с когото си имаме работа, да му вдъхне самочувствие, че диктува положението, че е недосегаем и може преспокойно да продължава в същия дух. Едно обаче е сигурно. Призовем ли гражданите да се пазят, ще оставим у тях впечатлението, че сме изгубили контрол над ситуацията. Подобно изявление от наша страна би изплашило не маниака, а гражданите на Осло. По-точно, би ги изплашило още повече. Онези от вас, които следят публикациите из уебстраниците на водещите вестници, сигурно са прочели тиражираните версии за връзка между двете убийства. Затова ще ви направя по-добро предложение. — Микаел Белман подръпна белите маншети на ризата си изпод сакото. — И то е да пипнем този изверг, преди да е наранил още някоя жена. — Белман се усмихна на екипа. — Какво ще кажете, разследващи?