Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Вампирист с непоносимост към менструална кръв. Неизчерпаемите потайности на човешката душа — подхвърли Катрине.

— И това ни връща към блендера. Разполагаме ли с други следи от извършителя освен кървавия шейк?

— Входната врата — отвърна Бьорн.

— На влизане огледах бравата. Нямаше следи от взлом — каза Хари.

— Ела да я погледнеш от външната страна.

Тримата излязоха на стълбите. Бьорн отвърза въжето, което държеше отворената врата почти долепена до стената. Вратата се завъртя на пантите. Показа се външната й страна.

Докато се взираше, Хари усети как сърцето му се разтуптя, а устата му пресъхна.

— Завързах вратата, да не би някой от вас да я пипне, докато влиза — поясни Бьорн.

На вратата имаше изписано латинско V, високо повече от метър. В долната, стесняваща се част на буквата кръвта се беше разтекла на вадички, които образуваха нещо като отвесни шипове.

— Именно тази буква отворила очите на съседите, че се е случило нещо — докладва Катрине. — Съседът чул котката на Ева да мяука на стълбищната площадка. Често се случвало стопанката й да я забрави навън и съседите я прибирали в техния апартамент. У тях котката се чувствала у дома си, така казаха. Този път обаче, като отворили да я приберат, заварили животното да ближе вратата. И понеже котките не обичат боя, хората се досетили, че буквата е изписана с кръв.

Четиримата оглеждаха вратата мълчаливо.

Бьорн пръв наруши тишината:

— V като „victory“? Победа?

— Или като вампирист — включи се Катрине.

— Или просто като отметка, бележеща поредния му успешен удар — поклати глава Вюлер.

— Хари? — поиска мнението му Катрине.

— Не знам.

— Изплюй камъчето, личи си, че нещо ти се върти в главата.

— Мхм. Версията за вампириста ми се струва много добра. Съвпада с представата ми за него, че влага много енергия в опитите си да ни внуши именно това.

— Кое по-точно?

— Колко е специален. Железните зъби, блендерът, тази буква. Той се възприема като уникат и ни подхвърля парченца от пъзела така, че да сглобим посланието. Подмамва ни да се приближим до него.

Катрине кимна.

Вюлер се поколеба, сякаш се досещаше, че вече си е изразходил отпуснатото му време за въпроси, но въпреки това се осмели:

— И убиецът всъщност иска да го разкрием? Това ли искаш да кажеш?

Хари мълчеше.

— Не него, а движещата го сила — поясни Катрине. — Подсказва ни ръководното си начало.

— Може ли да ми разясните малко по-подробно какво означава това?

— Обърни се към специалиста по серийни убийства — Катрине посочи Хари.

Той се взираше в буквата. Ехото от крясъка вече не беше просто ехо. Хари чуваше самия крясък. Крясъкът на демона.

— Означава… — Хари щракна запалката, поднесе я към цигарата си, дръпна силно и изпусна дима — …че този тип иска да си играе.

— Спестяваш нещо — отбеляза Катрине, когато двамата с Хари си тръгнаха заедно от апартамента един час по-късно.

— Така ли мислиш?

Хари огледа улицата. „Тьойен“. Емигрантски квартал. Тесни улици, пакистански дюкянчета, павета, учители по норвежки, яхнали велосипеди, турски кафенета, поклащащи се забрадени майки, младежи, издържащи се със студентски заеми, въздух и любов, музикално магазинче, където продаваха на черно винилови плочи и хард рок. Хари обожаваше „Тьойен“. Толкова му харесваше тук, че понякога се питаше какво прави сред тузарските къщи на Холменколен.

— Просто не искаш да го изречеш гласно — отбеляза Катрине.

— Знаеш ли какво казваше дядо ми, когато ме чуеше да ругая? „Не викай дявола, че да не дойде.“ Сама се сети…

— Подскажи ми.

— Искаш ли да викаме дявола?

— Има две жертви, Хари. Вероятно на сериен убиец. Нима може да стане по-лошо?

— Може. Може, и още как.

— По първоначални предположения си имаме работа със сериен убиец — обяви главен инспектор Катрине Брат и плъзна поглед над залата. Разследващата група присъстваше в пълен състав. Яви се и Хари. Решиха и той да участва в оперативките им, докато сформира свой екип.

Днес цареше по-напрегната атмосфера. Дължеше се, разбира се, предимно на неблагоприятния развой на разследването, но Катрине беше сигурна, че и присъствието на Хари дава отражение. Той минаваше за алкохолизираното, арогантно „ужасно дете“ на Отдела за борба с насилието, пряк и косвен виновник за смъртта на колеги, полицай, използващ крайно спорни методи на работа. Но въпреки това Хари Хуле вдъхваше респект у околните. Защото още бе запазил своето мрачно, почти плашещо излъчване, а постигнатите от него резултати бяха отвъд всякакво съмнение. На прима виста Катрине се сещаше само за един престъпник, успял да му се изплъзне. Или просто Хари беше прав, като твърдеше, че дори съдържателките на бардаци си спечелват уважение, стига да натрупат достатъчно стаж.