Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Днес е мой ред. Аз черпя — той хвана дясната й ръка. — Не ходи на пазар.

— Няма как — възрази тя и направи гримаса, когато той я притегли към тялото си, от което още се изпаряваше влага. — Ще дойдат Олег и Хелга.

Хари я стисна още по-силно.

— Така ли? Нали каза, че никой нямало да идва вкъщи?

— Все ще изтърпиш два-три часа компанията на Олег и…

— Пошегувах се. Ще ми е много приятно. Но защо не ги…

— Не, няма да ги водим на ресторант. Хелга още не е идвала у дома и искам хубаво да я огледам.

— Горкото девойче — прошепна Хари и понечи да гризне меката част на ухото й, когато забеляза нещо на шията й. — Какво е това? — той предпазливо докосна червената точица с върха на пръста си.

— Кое? — тя попипа въпросното място. — А, да. Лекарят ми взе кръвна проба.

— От врата?

— Не ме питай защо — засмя се тя. — Много си сладък, когато се тревожиш.

— Не се тревожа, а ревнувам. Това си е моята шия. Пък и знаем, че имаш слабост към лекари.

Тя се засмя. Хари не я пускаше.

— Не — каза Ракел.

— Отказваш ли ми?

Хари чу как тя мигом задиша тежко. Усети как тялото й поддава.

— Дявол да те вземе — простена Ракел.

Обикновено тя се възпламеняваше за секунди — сама го признаваше — а ругатните бяха най-сигурният признак.

— Дали да не спрем дотук — прошепна той и я пусна.

— Късно е — изпъхтя тя.

Той разкопча дънките й и ги смъкна заедно с бикините до коленете, непосредствено над кончовете на ботушите й. Тя се наведе напред, хвана се за перваза с едната ръка, а с другата посегна да свали шапката.

— Недей — прошепна той и се наведе напред така, че главата му да се долепи до нейната. — Остани с нея.

Приглушеният й смях погъделичка ухото му. Божичко, как обожаваше този смях. Някакъв друг звук се смеси с него. Ръмженето на вибриращ телефон до ръката й на перваза.

— Хвърли го на леглото — прошепна той и нарочно не погледна дисплея.

— Катрине Брат е.

Ракел го гледаше, докато си вдигаше дънките.

По лицето му се бе изписала дълбока концентрация.

— Кога? — попита той. — Ясно.

Ракел виждаше как Хари се отдалечава от нея и се пренася при гласа на жената от телефона. Ракел искаше да протегне ръце към него, но беше твърде късно, вече се бе отнесъл. Голото слабо тяло с мускули, гърчещи се като корени под бледата кожа, още стоеше пред нея. Очите с излинелия син цвят вследствие от дългогодишна злоупотреба с алкохол продължаваха да почиват върху нея. Но той вече не я виждаше, погледът му бе обърнат навътре. Снощи й обясни защо се налага да поеме случая. Ракел не се противопостави. Защото ако изхвърлят Олег от Академията, имаше голям риск той пак да започне да се друса. А от двете злини — да изгуби Хари или да изгуби Олег — Ракел предпочиташе да изгуби Хари. Беше натрупала няколкогодишен тренинг в живеенето без него и знаеше, че може да се лиши от присъствието му. Не знаеше обаче способна ли е да живее без сина си. Ала докато Хари излагаше мотива си да приеме предложението на Белман — а именно, доброто на Олег — в главата й отекваше отгласът от едно скорошно съждение на Хари: „Защото един ден, когато наистина ми се наложи да излъжа, ще е в моя полза да ме мислиш за откровен.“

— Идвам веднага — каза той. — Продиктувай ми адреса.

Затвори и започна да се облича. Бързо, експедитивно, със старателно отмерени движения. Като машина, която най-после започва да работи по предназначение. Ракел го изпиваше с поглед, запаметяваше всяка подробност, както човек се стреми да запечата образа на любим, с когото му предстои продължителна раздяла.

Хари профуча покрай нея, без да я погледне, без да отрони дори дума за сбогом. Тя беше изместена, отстранена от съзнанието му от друга любов. Две неща можеха да й го отмъкнат: алкохолът и убийствата. Този път го обсеби онази страст, от която Ракел се боеше повече.

Хари стоеше пред заградителните полицейски ленти. Прозорец на първия етаж се отвори и оттам се подаде Катрине.

— Пусни го — нареди тя на младия униформен полицай, препречил му пътя.

— Няма значка — възрази той.

— Това е Хари Хуле! — извика Катрине.

— Сериозно ли? — полицаят измери Хари от глава до пети и повдигна лентата. — А аз си мислех, че той е само легенда.

Хари изкачи трите стъпала до отворената врата на апартамента. Вътре тръгна по пътечката между белите флагчета, с които групата за оглед маркираше находките. Двама криминалисти бяха коленичили на пода и човъркаха някакъв процеп.

— Къде…?