Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Дръгливо ловно куче, от онези, с които се обзавеждат богаташите в Холменколен, макар да ходят на лов веднъж на две години, се стрелна встрани от пътеката. Собственикът се появи на стотина метра зад него. Тичаше. Спортен екип „Ъндър Армър“ от тазгодишната колекция. Докато се разминаваха като два насрещни влака, Хари доби известно впечатление за техниката му на бягане.

Жалко, че не се движеха в една посока. Хари щеше да го следва плътно, да му диша във врата, да го подлъже, че се е отказал да го изпреварва, и да го надмине по нанагорнището към езерото Трюван. Да му покаже износените подметки на двайсетгодишните си адидаски. Олег казваше, че Хари се държи детински, когато излизат да потичат заедно, защото дори когато предварително си обещаят да не се състезават, в крайна сметка Хари не се стърпява и предлага да си устроят надпревара по последния хълм. В своя защита Хари изтъкваше, че макар и инициатор на надпреварата, в крайна сметка именно той губи, понеже Олег го превъзхожда с изумително високия обем кислород, който можеше да поеме за единица време, физическата си издръжливост впрочем той дължеше отчасти на майка си. От нея я бе наследил.

Две затлъстели жени по-скоро вървяха, отколкото бягаха, и пъхтяха толкова силно, че не чуха Хари. Той свърна по по-тясна просека. И изведнъж се озова в непознат терен. Дърветата тук растяха по-нагъсто и пропускаха по-малко светлина и Хари вкуси забравен страх от детството си, преди пак да излезе на открито. Страхът, че ще се изгуби и повече няма да намери пътя към къщи. Но сега Хари знаеше точно къде отива, къде е вкъщи.

Някои хора харесваха чистия въздух тук горе, меките горски пътеки с окосена трева, тишината и уханието на борови иглички. Хари харесваше изгледа над града. Харесваше звука и миризмата му; усещането, че може да го докосне; че може да се удави в него, да се погуби в него. Наскоро Олег го попита как би искал да умре. Мирно в съня си, отвърна Хари. Олег пък избра внезапна и сравнително безболезнена раздяла с живота. Хари излъга. Би искал да се напие до смърт в бар в града под краката си. И Олег бе излъгал. Хари беше сигурен. И той на свой ред би предпочел неотдавнашния си ад и рай и би си инжектирал свръхдоза хероин. Алкохол и хероин. Любовници, които двамата бяха изоставили, но никога нямаше да забравят. Без значение колко дълго са били разделени с тях.

Хари удари финален спринт по автомобилната рампа. Чу как чакълът хрущи под подметките му, мярна госпожа Сювертшен зад завесите на съседната къща.

Взе си душ. Обичаше да се къпе. Някой трябва да напише книга за къпането, казваше си понякога.

После влезе в спалнята. Завари Ракел до прозореца, в градинарския й костюм: гумени ботуши, работни ръкавици, протрити дънки и избеляла сламена шапка на главата. Тя се извърна наполовина и прибра няколко тъмни кичура, изпълзели изпод шапката. Хари се питаше дали Ракел си дава сметка колко е неустоима в това облекло. Най-вероятно да.

— Ау! — възкликна тихо тя и се усмихна. — Гол мъж.

Хари застана зад нея, сложи длани върху раменете й и започна да я масажира.

— Какво правиш?

— Гледам прозорците. Според теб трябва ли да вземем някакви мерки във връзка с идването на Емилия?

— Коя е Емилия?

Ракел се засмя.

— Защо се смееш?

— Веднага спря да ме разтриваш, скъпи. Спокойно, никой няма да идва. Емилия е името на бурята.

— А, тази Емилия ли? Не се притеснявай за нея. Нашата крепост ще удържи на напора на някаква си природна стихия.

— Така си мислим ние на възвишението, нали?

— Какво си мислим?

— Че животите ни са като крепост. Непревземаеми — тя въздъхна. — Трябва да отида на пазар.

— У дома ли ще вечеряме? Още не сме пробвали онзи перуански ресторант на „Бадстю“. Не е чак толкова скъп.

Хари се опитваше да накара Ракел да възприеме един от ергенските му навици: да не готви. Тя приемаше донякъде аргументите му: ресторантите са едно от най-сполучливите изобретения на цивилизацията. Още през каменната ера хората осъзнали, че приготвянето на храна в големи количества е по-практично, отколкото всяко семейство да изразходва по три часа дневно в планове, покупки, готвене и миене на съдове. На възражението на Ракел, че в това имало нещо декадентско, Хари контрира, че декадентско по-скоро е семейства с две деца да трошат милиони крони за оборудване на кухните си. Разумното оползотворяване на ресурсите предполага да плащаш на квалифицирани готвачи, за да приготвят храна в големи количества, а тези готвачи на свой ред да плащат на Ракел, когато им потрябва юридическа помощ, или на Хари, за да обучава полицейски кадри.