Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Най-сетне намери ключа, отключи и без да се събуе в коридора, влезе в кухнята. Чу, че охранителят я последва.

— Няма жив човек — установи той.

— Освен нас двамата — усмихна се Ева и се облегна на кухненския плот.

— Уютна кухня — застанал на вратата, той приглади униформата си.

— Благодаря. Ако знаех, че ще имам гост, щях да поразтребя.

— И да поизмиете — додаде с усмивка той.

— Е, в денонощието има само двайсет и четири часа, какво да се прави.

Тя отмахна кичур от косата си и залитна върху високите си токчета.

— Но ако проявите добрината да надникнете във всички стаи, ще забъркам по едно коктейлче. Е, как ви се струва?

Ева сложи длан върху новия си блендер. Охранителят си погледна часовника.

— Имам само двайсет и пет минути до посещението на следващия адрес. Все ще ми стигнат да проверя дали тук не се крие някой маниак.

— За толкова време могат да се случат много неща — подхвърли Ева.

Охранителят я погледна, засмя се тихо, поглади брадичка и излезе от кухнята.

Тръгна към вратата, зад която предполагаше, че се намира спалнята. Направи му впечатление колко тънки са стените. Различаваше ясно думите на мъж от съседното жилище. Отвори вратата. Тъмнина. Пипнешком намери ключа за осветлението и го натисна. Светна мъжделива лампа.

Нямаше никого. Незастлано легло. Празна бутилка върху нощното шкафче.

Продължи нататък. Надзърна в банята. Плочки, нашарени от черни ивици мръсотия. Петна от мухъл покриваха дръпнатата пред душа завеса.

— В безопасност сте! — извика той към кухнята.

— Седнете в дневната! — отвърна тя.

— Добре, но след двайсет минути тръгвам.

Той влезе в дневната и се разположи върху продънения диван. От кухнята се чу потракване на бутилки, после пискливият й глас:

— Нещо за пиене?

— Да.

Гласът й му беше много неприятен, от онези женски гласове, за които ти се ще да имаш дистанционно. Но тя излъчваше пищност, нещо майчинско. Бръкна в джоба на униформата си, ала предметът се бе усукал в подплатата.

— Имам джин, бяло вино и малко уиски — виеше пронизително гласът от кухнята. Като бургия. — Какво предпочитате?

— Нещо друго — тихо каза той на себе си.

— Моля? Ще донеса всичко!

— Д-давай, майко — прошепна той и успя да отдели предмета от хастара.

Постави го отпред върху ниската масичка, за да е сигурен, че тя ще го види. Усещаше набъбващата ерекция. Пое си дълбоко дъх. Сякаш изсмука всичкия кислород от стаята. Облегна се на дивана и изпъна каубойските ботуши върху масичката. До желязното чене.

Катрине Брат плъзна уморените си очи по снимките, осветени от настолната лампа на бюрото. По нищо не личеше тези типове да са изнасилвачи; да са се гаврили с жени, мъже, деца, старци, да са изтезавали и дори убивали някои от тях. Е, ако човек предварително е запознат с извършените от тях жестокости в най-дребни подробности, навярно би забелязал признаци на патологична сексуалност и агресия в потиснатите им, често изплашени погледи от снимките в досиетата. Но срещнеш ли ги по улицата, ще ги подминеш, без изобщо да ти хрумне, че вероятно са те огледали, преценили и — при късмет за теб… отхвърлили като потенциална жертва.

Част от имената Катрине помнеше от работата си към отдел „Пороци“, но повечето й бяха съвършено непознати. Всеки божи ден се раждаше нов изнасилвач. Невинно кълбенце, чийто писък се губи в писъците на раждащата жена. И това малко човече, закрепено за живота с пъпна връв, дар, който умилява родителите до сълзи, след години разпаря утробата на завързана жена, докато мастурбира и дрезгавите му стенания се губят в писъците й.

Половината от разследващата група звъняха на лежалите за изнасилване. Първо потърсиха онези с най-бруталните престъпления в досиетата. Искаха им алиби и ги проверяваха. Ала все още не бяха успели да открият дори един-единствен осъждан сексуален престъпник, който да се е намирал в непосредствена близост до местопрестъплението. Другата половина от групата разпитваше роднини, приятели, колеги и бивши гаджета на Елисе Хермансен. Статистиката в Норвегия показваше недвусмислено че в осемдесет процента от случаите жертвата познава убиеца, а ако жертвата е жена, убита в собствения си дом, този дял надхвърля деветдесет процента. И въпреки това Катрине не очакваше тази тенденция, изведена от статистическите данни, непременно да важи и за текущото разследване. Защото Хари беше прав. Убийството на Елисе Хермансен се вписваше в друга категория. Тук реалната личност на жертвата губеше значение. В очите на престъпника Елисе се явяваше просто носител на качество, провокиращо агресията му. Прегледаха едно по едно имената от списъка на сексуалните престъпници, срещу които са свидетелствали клиентки на Елисе, но Катрине не поддържаше версията на Хари, че извършителят е убил с един куршум два заека: хем си е отмъстил за излежана присъда, хем е получил сексуално удовлетворение. Каква дума впрочем! Как подобно зверство изобщо би могло да донесе удовлетворение? И какво, след акта прегръща жертвата, запалва цигара и прошепва с усмивка „беше наистина прекрасно“? Хари й беше обяснил, че серийният престъпник изпитва сексуална фрустрация, защото така и не постига целта си. Тази фрустрация го подтиква да продължава набезите си с надеждата следващия път да успее, да получи пълно удовлетворение, да се освободи от гнета на нагона и да се прероди, докато жертвата му пищи, а той прерязва пъпната си връв към всичко човешко.