Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Катрине се разсмя.

— И сега какво? Безработен ли е? Вземи го за личен шофьор.

— Опитвам се да му намеря нещо подходящо, но той бил — по собствените му думи — роден да стои безработен.

Напук на гръмкото си име ресторант „Скрьодер“ беше по-скоро кръчма. Редовната следобедна клиентела вече се бе настанила. Неколцина познати кимнаха вяло на Хари, без да обелят дума. Затова пък сервитьорката грейна, сякаш се бе завърнал блудният син. Поднесе им кафеникава боза, която определено не се нареждаше сред причините през последните години туристите да отреждат на Осло място сред градовете с най-хубаво кафе.

— Жалко, че при вас двамата с Бьорн нещата не се получиха.

— Да — Катрине не схвана дали Хари очаква някакво пояснение. И дали на самата нея й се навлиза в подробности. Сви рамене.

— Е, сега как е животът като свободна жена? — Хари отпи от кафето.

— Да не ти е домъчняло за ергенлъка?

Той се засмя. О, колко й беше липсвал този смях. Беше й липсвало да го разсмива. Всеки негов смях представляваше своеобразна награда за нея.

— Харесва ми да съм необвързана. Срещам се с мъже.

Тя зачака реакция. На какво всъщност се надяваше?

— Дано и Бьорн се среща с жени. За негово добро е.

Кимна. Не й беше хрумвало. В унисон с подхваната от тях тема отнякъде прозвуча веселият сигнал от поредния успех на Тиндър да събере двама души. Жена в отчаяно червено забърза към изхода.

— Защо се върна, Хари? Последно се беше зарекъл повече да не разследваш убийства.

— Белман заплаши да изхвърли Олег от Академията.

Катрине поклати глава.

— Белман е най-големият гадняр на два крака след император Нерон. Кара ме да лъжа пред пресата, че случаят бил направо непосилен, за да напомпа имиджа си, след като го разкрием.

Хари си погледна часовника.

— Белман е донякъде прав. За човек, който прегризва с железни зъби шията на жена и изпива половин литър от кръвта й, личността на жертвата е почти без значение. Важно е самото убийство. А това автоматично усложнява случая.

Катрине кимна. Навън грееше слънце, ала въпреки това й се струваше, че в далечината тътнат гръмотевици.

— Снимката от трупа не ти ли навява някакви асоциации? — попита Хари.

— Прободните рани по шията ли? Не.

— Не говоря за детайлите, а по-скоро за… — Хари се загледа през прозореца — … за картината в по-общ план. Понякога, докато слушаш непознато парче в изпълнение на неизвестна за теб група, се досещаш кой го е написал. Разбираш ли за какво говоря? Просто нещо те навежда на предположението кой е авторът. Нещо, което дори не можеш да конкретизираш.

Катрине гледаше профила му. Щръкналата като четка къса руса коса стърчеше право нагоре със същия инат, но беше пооредяла. По лицето се бяха появили нови линии, гънките и бръчките се бяха вкопали по-надълбоко и въпреки фините мрежички от усмивки около очите грубоватите му черти изпъкваха още повече. Тя така и не можеше да проумее защо го намира за толкова привлекателен.

— Хари?

— Мхм?

— Само заради Олег ли се върна?

Той се обърна и я изгледа с вдигната вежда.

— Защо питаш?

И тя усети как този поглед за пореден път я разтърсва като електрически ток, как този мъж, често толкова отнесен и дистанциран, можеше да изтласка само с един поглед всичко останало, да поиска — и да получи — цялото ти безусловно внимание. И в този миг за теб в целия свят да съществува един-единствен мъж: Хари Хуле.

— Аз пък — засмя се смутено Катрине. — Давай нататък.

— Ева, но с W, не с V. Мама и тате искали да съм уникална. После се оказа, че в разни страни от железния блок това име било много разпространено.

Тя се засмя и отпи от халбата. После зина и избърса с два пръста червилото, напластило се в ъглите на устата й.

— Или страни на изток от Желязната завеса, или страни от Източния блок — поправи я мъжът.

— А? — разсеяно измърмори тя, докато го оглеждаше.

Беше ли готин? При всички случаи превъзхождаше повечето мъже, с които я сватосваше Тиндър. Значи криеше някакъв недостатък, но с течение на времето щеше да излезе наяве. Опитът я беше научил на това.

— Пиеш бавно — отбеляза тя.

— А ти явно си падаш по червеното — мъжът посочи палтото й, метнато връз облегалката на стола.

— Да, като вампирясалия убиец — Ева вдигна показалец към новините, излъчвани по плазмата.

Футболният мач беше свършил и барът, допреди пет минути пълен, започна да се опразва. Ева усещаше, че е на градус, но не чак пияна.

— Чете ли материала във „Ве Ге“? Извергът пил от кръвта й, представяш ли си!