Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Това е едно от нещата, които харесвам в теб, мили.

Вече не „миличък“. Добре.

Когато живееше със Семейството в уютния дом в Сийсайд, Пел използваше различни начини да контролира момичетата и Джими. Определяше им общи цели, разпределяше поощренията поравно, даваше им задачи, но скриваше причините, оставяше ги в неведение, докато неувереността ги измъчваше.

Но най-добрият начин да си спечели верността им и да премахне разногласията бе създаването на общ враг.

— Имам още един проблем, красавице.

— О! Това ли отиваме да оправим?

Потъркване по носа. Какъв по-безотказен барометър от това?

— Да.

— Нали ти казах, мили, не ме интересуват парите. Няма нужда да ми ги връщаш.

— Това няма нищо общо с парите. По-важно е. Много по-важно. Няма да те моля да правиш онова, което направих снощи. Няма да те карам да нараниш никого. Имам нужда обаче да ми помогнеш. Надявам се, че ще го направиш.

Внимателно избираше на коя дума да наблегне.

Тя сигурно си мислеше за мнимото обаждане снощи. С кого е говорил? С някой друг, който може да се намеси в живота им?

— Ще направя всичко за теб, мили.

Минаха покрай красиво кестеняво момиче на тротоара. Пел веднага забеляза стойката и изражението — решителна походка, ядосано, мрачно лице, разрошена коса — които издаваха, че току-що се е скарала с някого. Може би с родителите си, може би с гадже. Толкова уязвима. Един ден бе достатъчен, за да я убеди да тръгне с него.

Вълшебният свирач…

Сега, разбира се, нямаше време за това, затова отмина. Почувства раздразнение — като ловец, който няма възможност да спре и да стреля по красив елен. Все пак не се ядосваше, щеше да срещне много други млади хора като нея.

Освен това допирът на пистолета и ножа под колана му напомни, че ловната му страст скоро ще бъде задоволена.

На вратата на бунгалото Ребека Шефилд поздрави Данс:

— Добре дошла пак при нас. Досега клюкарствахме и харчихме парите ви.

Кимна към бутилката каберне „Джордан“, което само тя пиеше.

Погледна Саманта и не я позна.

— Здравейте.

Вероятно я помисли за друга полицайка.

Жените влязоха. Катрин затвори и заключи.

Саманта гледаше ту Линда, ту Ребека. Изглеждаше, сякаш е загубила дар слово, и полицайката за момент си помисли, че ще побегне.

Ребека погледна пак новодошлата и примигна удивено.

— Чакай. О, мили Боже!

Линда не разбра и вдигна вежди.

— Не я ли позна?

— Какво искаш да кажеш?… Чакай. Ти да не си Сам?

— Здравейте.

От смущение слабичката жена затрепери. Не можеше да задържи погледа си върху някоя от тях за повече от няколко секунди.

— Лицето ти! — ахна Линда. — Толкова си се променила! Леле!

Саманта сви рамене и се изчерви.

— Да, да, по-хубава си сега. Имаш малко повече месце по кокалите. Най-накрая. Беше ужасно хилава. — Ребека я прегърна, после се отдръпна, като постави ръце на раменете й и пак я огледа. — Изпипана работа… Какво ти направиха?

— Импланти. На брадичката и бузите. На устните и около очите. И на носа, разбира се. После… — Саманта погледна закръглените си гърди и леко се усмихна. — Но това отдавна исках да го направя.

Линда се разплака:

— Не мога да повярвам!

Тя също я прегърна.

— Как се казваш сега?

Саманта сведе очи.

— Предпочитам да не казвам. И слушайте и двете. Моля ви. Не трябва да казвате на никого за мен. Ако хванат Даниел и решите да говорите пред пресата, не ме споменавайте.

— Няма проблем.

— Съпругът ти не знае ли? — попита Линда, като погледна венчалната й халка.

Тя поклати глава.

— Как успя да скриеш? — поинтересува се Ребека.

Саманта преглътна тежко.

— Излъгах. Така успях.

Данс знаеше, че всички съпрузи се лъжат взаимно от време на време, макар и не толкова често като неженените двойки. Повечето лъжи обаче са безобидни; много рядко се срещат толкова сериозни като при Саманта.

— Сигурно е трудно — отбеляза Ребека. — Трябва да имаш добра памет.

— Нямам друг избор.

Катрин забеляза защитни жестове: притискане на ръцете до тялото, свиване, кръстосване, извръщане на поглед. Саманта бе истински вулкан от стрес.

— Обаче няма как да не знае, че си лежала в затвора — настоя Ребека.

— Знае.

— Как тогава?…

— Казах му, че е било престъпление по служба. Помогнала съм на шефа си да фалшифицира ценни книжа, защото жена му се нуждаела от спешна операция.

— Повярва ли ти?

Саманта погледна засрамено приятелката си:

— Той е добър човек. Но ще ме напусне, ако узнае истината. Че съм била в секта…