Джеффри Дивер - Спящата кукла

На паркинга влезе тъмна кола. Шофьорката, млада жена със слънчеви очила въпреки мъглата, се огледа. Изглеждаше неспокойна. Разбира се, служителят бе виждал много хора да се държат така — престъпници, решили да се предадат доброволно, или колебливи свидетели. Жената се погледна в огледалото, сложи си шапка и слезе. Не тръгна към входа на управлението, а се приближи до служителя.

— Извинете…

— Да, госпожо?

— Това ли е Калифорнийското бюро за разследване?

Ако беше погледнала сградата, щеше да види голям надпис с отговора на въпроса й. Но като отговорен обществен служител чиновникът отвърна:

— Да. Мога ли да ви помогна?

— Тук ли работи агент Данс?

— Катрин Данс ли? Да.

— Сега тук ли е?

— Ами, не… — Чиновникът погледна към другия край на паркинга и се засмя. — О, знаете ли какво, госпожо? Ето я там, по-младата от двете жени.

Видя Данс с майка й и двете деца, с които се беше срещал няколко пъти.

— Добре. Благодаря, полицай.

Чиновникът не я поправи. Обичаше да го бъркат с истински служител на реда. Качи се в колата си и потегли. Погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза, че жената още стои там, където я беше оставил. Изглежда, се колебае.

Можеше да й каже, че няма от какво да се тревожи. Според него Катрин Данс бе сред най-приятните хора в КБР.

Данс затвори вратата на тойотата, която караше майка й. Колата тръгна с бръмчене и полицайката помаха след нея. Изчака, докато сребристият автомобил се изгуби по криволичещия път към шосе №68. Нещо я тревожеше. Гласът на Хуан Милар постоянно звучеше в главата й.

„Убий ме…“

Горкото момче.

Макар че не беше свързано с избухването на брат му, Катрин Данс се чувстваше виновна, че избра точно него да провери какво става пред сградата на съда. Милар бе логичният избор, но тя се почуди дали това, че беше по-млад, не го правеше по-безразсъден от полицаите с по-голям опит. Не можеше да си представи, че Майкъл О’Нийл, огромният Албърт Стемпъл или самата Данс ще позволят Пел да ги обезоръжи.

Тя тръгна към сградата, като си мислеше за първите няколко минути след избухването на пожара и бягството. Бяха действали светкавично. Не трябваше ли обаче да изчака, да обмисли по-добре стратегията си?

Съмнения, те винаги съпътстват живота на полицая.

Докато вървеше към главния вход, тя си затананика една песен на Хулиета Венегас. Мелодията я разсейваше, завладяваше я — караше я да забрави ужасните рани на Хуан Милар, жестоките думи, смъртта на Сюзан Пембъртън… и очите на собствения си син, които бяха станали като студени кристали при вида на Уинстън Келъг.

Какво да прави?

Продължи през пустия паркинг към главния вход на КБР, радваше се, че дъждът е спрял.

Наближаваше стълбите, когато чу стъпки зад себе си. Обърна се бързо и видя жена, която се приближаваше почти безшумно. Беше на около два метра и идваше право към нея.

Данс се закова на място.

Жената също спря. Смутено смени тежестта от единия на другия си крак.

— Агент Данс… аз…

За момент замълча.

— Промених решението си — добави след малко Саманта Маккой. — Искам да помогна.

— След като дойдохте, не можах да спя. А когато чух, че е убил още някого, още една жена, реших, че трябва да дойда.

Саманта, Данс и Келъг бяха в кабинета й. Бившата членка на Семейството седеше изправена и силно стискаше страничните облегалки на креслото. Гледаше ту единия, ту другия агент, без да задържа погледа си за повече от няколко секунди.

— Да, пак уби — отбеляза Келъг.

— Защо?

— Не знаем. Сега разследваме. Жертвата се казва Сюзан Пембъртън. Работила е във фирмата на Ив Брок. Имената говорят ли ви нещо?

— Не.

— Това е фирма за организиране на празненства. Пел е откраднал цялата им документация и вероятно я е унищожил. Имало е нещо, което е искал да скрие. А може би се е интересувал от събитията, планирани за в бъдеще. Имате ли представа какво може да е?

— Не, съжалявам.

— Искам да ви заведем при Линда и Ребека колкото се може по-скоро — каза Данс.

— И двете ли са тук?

— Да.

Саманта бавно кимна.

— Аз трябва да свърша още няколко неща тук — отбеляза Келъг. — Ще дойда по-късно.

Данс каза на Мери-Елън Кресбах къде ще бъде и двете жени излязоха. Полицайката накара Саманта да остави колата си в охранявания покрит паркинг на управлението. После се качиха във форда на Данс.

Саманта закопча колана си и се втренчи право напред. Неочаквано измънка: