Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Не беше секта — бързо възрази Линда.

— Каквото и да е било, Даниел Пел стоеше зад него. Това е достатъчна причина да ме напусне. И няма да го обвинявам.

— Ами родителите ти? — попита Ребека. — Знаят ли нещо?

— Майка ми почина, а баща ми се интересува от мен, колкото винаги се е интересувал. Тоест изобщо не му дреме. Сигурно си спомняте. Съжалявам, но предпочитам да не говорим за това.

— Добре, Сам.

Полицайката ги подкани да поговорят за Пел. Първо им даде подробности за убийството на Пембъртън и кражбата на документацията от фирмата й.

— Сигурни ли сте, че той го е извършил? — попита Линда.

— Да. Отпечатъците са негови.

Тя затвори очи и зашепна молитва. Ребека се намръщи гневно.

Трите жени не бяха чували името Пембъртън, нито пък за фирмата на Брок. Не си спомняха случаи, при които Пел може да е използвал такива услуги.

— Тогава не живеехме много нашироко — отбеляза Ребека.

Данс попита Саманта за съучастничката на Пел, но също като другите и тя нямаше представа коя може да е тази жена.

Не си спомняше и нищо за Чарлс Пикъринг в Рединг. Катрин им разказа за имейла от Ричард Пел и ги попита дали някога са влизали във връзка с него.

— Кой? — попита Ребека.

Полицайката обясни.

— По-голям брат? — прекъсна я Линда. — Не, Скоти беше по-малък. И е починал година, преди да срещна Даниел.

— Брат ли е имал? — изненада се Ребека. — Каза ми, че е единствено дете.

Данс им разказа за престъпленията, които Пел извършил с балдъзата на брат си.

Линда поклати глава:

— Не, не. Не може да бъде. Брат му се е казвал Скот и е бил умствено изостанал. Това е една от причините да се разбираме толкова добре. Братовчед ми има церебрална парализа.

— На мен пък ми каза, че е единствено дете. Като мен. — Ребека се изсмя. — Лъгал е, за да спечели симпатията ни. На теб какво ти каза, Сам?

Тя отговори неохотно:

— Ричард е по-голям. С Даниел не са се разбирали. Ричард го тормозел. Майка им постоянно била пияна и никога не чистела, затова бащата карал момчетата да се занимават с това. Ричард обаче принуждавал Даниел да върши всичко. Ако откажел, го биел.

— Казал ти е истината? — дръпнато попита Линда.

— Е, само спомена.

— Едно на нула за Мишлето — изсмя се Ребека.

— Каза ми, че не иска никой друг от Семейството да узнае за брат му — измърмори Линда. — Само на мен имал доверие.

— Аз пък не трябваше да казвам на никого, че е единствено дете — вметна Ребека.

Саманта изглеждаше смутена:

— Всички понякога лъжем. Сигурна съм, че случката с балдъзата, за която е писал брат му, е измислица или не е било толкова сериозно. Използвал го е само като повод да скъса с Даниел.

Ребека очевидно не беше убедени в това.

Данс предположи, че Пел е смятал Линда и Ребека за по-опасни от Саманта. Линда е била като майка в Семейството и е имала някакъв авторитет. Ребека очевидно бе пряма и своеволна. Саманта обаче… контролирал я е по-лесно и е знаел, че може да й довери истината — или поне част.

Радваше се, че третата жена дойде да им помогне. Забеляза, че Саманта гледа кафеника.

— Искате ли кафе?

— Малко съм уморена. Напоследък не можех да спя.

— Добре дошла в клуба — обади се Ребека.

Саманта се понадигна, но Катрин й даде знак да не става.

— Мляко, захар?

— О, не се притеснявайте. Моля ви.

Полицайката забеляза, че другите две жени се спогледаха и леко се усмихнаха при тази скромност на другарката им.

Мишлето…

— Благодаря. С мляко.

Данс продължи:

— Линда спомена, че Пел може би е искал да се преместите на по-безлюдно място, на „планински връх“. Имате ли представа какво може да е имал предвид?

— Ами, Даниел на няколко пъти ми е казвал, че иска да се махне от града. Да се премести с цялото Семейство. Много било важно да няма други хора. Не обичаше съседите, не обичаше властта. Искаше да има място за повече хора. Искаше Семейството да се разрасне.

— Наистина ли? — изненада се Ребека.

Линда не коментира.

— Споменавал ли е някога Юта?

— Не.

— Какво може да е имал предвид?

— Не ми е казвал. Обаче говореше така, сякаш сериозно обмисля идеята.

Данс си спомни, че може би е използвал лодка, за да избяга от местопрестъплението след убийството на Пембъртън.

— Споменавал ли е за остров?

Саманта се засмя:

— Остров ли? Изключено.

— Защо?

— Страхуваше се от водата. Не искаше да се качва на никакъв плавателен съд.

Линда примигна удивено:

— Това не го знаех.

За Ребека също беше ново. Тя се усмихна мрачно: