Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Разбира се, че няма да знаем. Той споделяше страховете си само с Мишлето.

— Даниел казваше, че океанът е чужд свят. Хората нямали място там. Човек не трябвало да ходи на място, където няма власт. Същото важи и за летенето. Нямаше доверие на пилоти и самолети.

— Мислехме, че е избягал от мястото на днешното убийство с лодка.

— Невъзможно.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно.

Полицайката се извини за момент. Обади се на Рей Каранео и му нареди да прекрати проверката за крадени лодки. Все пак предположението на О’Нийл се оказа грешно, а Келъг беше прав.

— Помислете сега какъв мотив може да има, за да остане тук. Дали е заради пари?

Спомена думите на Ребека за големия удар — вероятно грабеж.

— Хрумна ми, че може да стои още в района, защото е скрил пари или нещо ценно някъде. Или има нещо недовършено. Нещо свързано с убийството на Кройтън.

— Пари ли? — Саманта поклати глава. — Не, едва ли.

— Сигурна съм, че така каза — настоя Ребека.

— О, не, не твърдя, че не го е казал — бързо добави Мишлето. — Просто може би не е използвал думата „голям“ в смисъла, който ние влагаме. Не обичаше да извършва престъпления, които твърде много се набиват на очи. Крадяхме от къщи…

— Не много често — намеси се Линда.

Ребека въздъхна:

— Ех… Всъщност доста често го правехме, Линда. Пък и вие доста бяхте поработили, преди да дойда.

— Преувеличавате.

Саманта не подкрепи нито едната, нито другата. Изглеждаше, че се чувства неловко, сякаш се опасяваше, че ще поискат тя да разреши спора им.

— Казваше, че ако направим нещо прекалено незаконно, пресата ще се захване с нас и тогава полицията ще ни погне. Трябвало да стоим далеч от банки и финансови служби. Имало прекалено силна охрана, твърде рисковано било. — Тя сви рамене. — Както и да е, всички тези кражби… целта не бяха парите.

— Така ли? — попита Данс.

— Да. Можехме да печелим толкова и с почтен труд. Не това целеше Даниел. Той обичаше да кара хората да вършат неща, които не искат да правят. Това го възбуждаше.

— Така звучи, сякаш само това сме правили — не се съгласи Линда.

— Не исках да кажа това…

— Не сме били бандити.

Ребека се намеси:

— Според мен целта му бяха точно парите.

Саманта се усмихна неуверено:

— Е, аз съм останала с чувството, че повече му харесва да манипулира хората. Нямаше нужда от много пари. Не ги искаше.

— Трябвало е с нещо да купи планинския връх — изтъкна Ребека.

— Може и така да е. Може би греша.

Данс видя в това важен ключ към мисленето на Пел, затова ги помоли да разкажат за престъпленията, като се надяваше, че това ще събуди определени спомени.

— Даниел беше майстор — започна Саманта. — Макар да съзнавах, че вършим нередни неща, нямаше как да не му се възхищавам. Винаги знаеше най-добрите места за кражби от хора на улицата или от домовете. Знаеше как действат охранителните системи в магазините, къде се слагат електронни чипове и къде — не, кои продавачи приемат върната стока, без да искат касова бележка.

— Всички го описват като изпечен престъпник — възрази Линда. — Но за него това бе само игра. Караше ни да се дегизираме. Помните ли? Перуки, различни дрехи, очила. Всичко беше безобидно забавление.

Ребека и Саманта разказаха повече за кражбите, които са извършвали. Дребни престъпления, с които си изкарвали по неколкостотин долара седмично. Данс беше склонна да повярва в теорията на Саманта, че целта му е била повече да упражнява власт, отколкото да събира пари.

— Какво ще кажете за връзката с Чарлс Менсън?

— А, да — измърмори Саманта. — Нямаше никаква връзка с Менсън.

Полицайката се изненада:

— Ама в пресата много се шумеше за това.

— Нали ги знаете журналистите.

Саманта както винаги се боеше да отрече категорично, но за това бе сигурна.

— Даниел беше прочел всички онези книги и си водеше бележки, но казваше, че Менсън е пример за това, какво не трябва да се прави.

Линда поклати глава:

— Не, не. Той наистина колекционираше онези книги и статии за него.

Данс си спомни, че тя е получила по-тежка присъда, защото в нощта на убийството на Кройтън е унищожила уличаващи доказателства, свързани с Менсън. Сега като че ли се тревожеше, че героичната й постъпка може да е била напразно.

— Единственото общо беше, че живееше с няколко жени и ни караше да вършим престъпления — продължи Саманта. — Менсън не е можел да се владее. Твърдял, че е Исус, татуирал си свастика на челото, мислел си, че има свръхестествени способности, приказвал глупости за политика и расизъм. Бил е типичен пример за човек, който не може да контролира емоциите си. Като татуировките, обиците по тялото и странните прически. Те дават информация за теб. А информацията е контрол. Не, според Даниел Менсън е бил неудачник. Неговите герои бяха Хитлер…