Джеффри Дивер - Спящата кукла

Ето как се озова тук.

Вътре настъпи някакво раздвижване.

В къщата имаше още някой — младеж около трийсетте. Може би синът на Рейнолдс — братът на булката. Разбира се, Пел щеше да убие всеки, когото намери в къщата. Не го интересуваше кой е вътре, просто не можеше да остави никого жив. Колкото повече убийства, толкова по-удобно за него и Джени да се измъкнат. Щеше да ги заплаши с пистолета и да ги събере в някоя малка стая — банята или килера — после щеше да използва ножа, така че никой да не чуе изстрели. При малко късмет труповете нямаше да бъдат открити, преди да свърши другата си мисия на Полуострова.

Прокурорът затвори телефона и понечи да се обърне. Пел се отдръпна от прозореца, провери пистолета си и натисна звънеца. Отвътре се чуха стъпки, шум. Нещо засенчи шпионката. Пел стоеше на открито, за да видят униформата му.

— Да? Кой е?

— Господин Рейнолдс, аз съм полицай Рамос.

— Кой?

— Полицаят, който ви охранява. Трябва да ви кажа нещо.

— Една секунда. Да махна нещо от печката.

Пел стисна пистолета си. Почувства, че съвсем скоро една голяма нужда ще бъде облекчена. Изведнъж започна да се възбужда. Нямаше търпение с Джени да се върнат в „Сий Вю“. Може би нямаше да изтрае до мотела. Можеха да го направят на задната седалка. Отдръпна се в сянката на едно голямо чепато дърво до вратата; усещането за тежкия пистолет в ръката му доставяше удоволствие. Мина една минута. Още една. Той почука на вратата.

— Господин Рейнолдс?

— Пел, не мърдай! — изкрещя някой зад него. — Хвърли оръжието! — Гласът беше на прокурора. — Въоръжен съм!

Не! Какво ставаше? Той потрепери от гняв. Започна да му се повдига от уплаха и ярост.

— Слушай, Пел. Само да помръднеш, ще те застрелям. Хвани пистолета с лявата си ръка за дулото и го пусни на земята. Веднага!

— Какво? Господине, какво говорите?

Не, не! Всичко бе планирано толкова безупречно! Гневът го задушаваше. Хвърли поглед назад. Рейнолдс стоеше зад него с голям револвер в двете ръце. Знаеше какво прави и, изглежда, не се колебаеше.

— Чакайте, чакайте, прокурор Рейнолдс. Казвам се Ектор Рамос. Аз съм полицаят…

Петлето на револвера изщрака.

— Добре! Не знам какво ви прихваща. Но добре. Бога ми!

Пел хвана пистолета за дулото с лявата си ръка и клекна, за да го остави на земята.

В следващия момент със свирене на гуми черната тойота изскочи на алеята, закова се пред вратата и наду клаксона.

Пел се хвърли по корем на земята, грабна пистолета и започна да стреля по посока на Рейнолдс. Прокурорът приклекна и стреля няколко пъти, но не успя да го улучи. Пел чу свирене на сирени в далечината. Разкъсван между инстинкта за самосъхранение и животинската нужда да убие този човек, той се подвоуми за секунда. Страхът за собствения живот обаче надделя. Хукна към Джени, която му отвори дясната врата.

Той скочи вътре и колата потегли с бясна скорост. Стреля към къщата, докато изпразни пълнителя, като се надяваше поне един от куршумите да е смъртоносен.

Данс, Келъг и Джеймс Рейнолдс стояха на моравата пред дома на прокурора в безупречно аранжирания двор, осветен от мигащи разноцветни светлини.

Прокурорът сподели, че първата му грижа била някой да не е пострадал от неговите изстрели или куршумите на Пел. Бе стрелял от уплаха (все още трепереше) и още преди убиецът да избяга, се разтревожил да не е ранил случайно някой съсед. Изтичал на улицата, за да види номера на автомобила, но той вече се бил изгубил, затова обиколил съседните къщи. Нямало пострадали. Полицаят, когото бяха намерили в храстите до къщата, щеше да се размине със синини и ожулвания.

Когато „полицай Рамос“ позвъни на вратата, Рейнолдс току-що беше разговарял по телефона с Катрин Данс, която го предупреди, че Пел, дегизиран като мексиканец, знае адреса му и планира да го убие. Прокурорът веднага извади револвера и изпрати съпругата и сина си в мазето, откъдето да се обадят в полицията. След това излезе през задната врата и се промъкна зад убиеца.

Само намесата на съучастничката спаси Пел. Прокурорът влезе в къщата да провери как са жена му и синът му, след което пак се върна вън.

— Пел да рискува толкова много за отмъщение? Не мога да го проумея.

— Не, Джеймс, не е за отмъщение.

Без да споменава името й (репортерите вече започваха да се събират), Данс сподели мнението на Саманта Маккой за психологията на Пел и разказа за случката с рокера в Сийсайд.

— Вие сте се държали по подобен начин в съда. Опитал се е да ви повлияе, сам ми го казахте. Вие просто сте му се изсмели. Не е можел да ви контролира. Нещо по-лошо, вие сте упражнили контрол над него — представили сте го като имитатор на Менсън, подражател. Използвали сте го като марионетка. Той не е могъл да допусне такова нещо. Сметнал ви е за твърде опасен.