Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Свидетел, а? Ще види снимката й по телевизията и ще реши, че времето е много подходящо да замине на почивка в Аляска.

— Не бих го обвинявала.

Федералният агент се усмихна и погледна над рамото й. Тя се обърна.

Майка й и децата влязоха в стола.

— Здравей, слънчице — каза Катрин на Маги и прегърна сина си.

В скоро време прегръдките на публично място щяха да са табу и тя искаше да навакса. Днес Уес не се възпротиви.

Еди Данс и дъщеря й се спогледаха. И двете си мислеха за смъртта на Милар, но не го споменаха. Келъг поздрави по-възрастната жена и също я погледна с разбиране.

— Мамо, Карли премести кошчето на господин Бледшоу! — изрече задъхано Маги. — И всеки път, когато хвърлеше нещо, то падаше на пода!

— Сдържахте ли се да не се разсмеете?

— За известно време. Но когато Брендън прихна, всички се разкикотихме.

— Поздрави агент Келъг.

Маги поздрави. Уес само кимна. Отмести очи. Данс веднага забеляза враждебност.

— Искате ли мляко с какао, деца?

— Дааа! — извика момичето.

Уес също отговори, че иска.

Катрин опипа джобовете си. Кафето беше безплатно, но за всичко друго се плащаше. Беше забравила портмонето си горе. Еди също нямаше дребни.

— Аз черпя — обяви Келъг и бръкна в джоба си.

Уес бързо се намеси:

— Мамо, аз предпочитам кафе.

Беше опитвал кафе два-три пъти в живота си и го ненавиждаше.

— И аз искам кафе — не остана по-назад Маги.

— Никакво кафе. Ще пиете какао или безалкохолно.

Тя предположи, че Уес не иска федералният агент да го черпи. Какво ставаше тук? После си спомни как синът й оглеждаше Келъг на Палубата у тях предишната вечер. Тогава си бе помислила, че се опитва да види оръжието му; сега разбра, че е преценявал новия мъж, когото майка му е довела на рождения ден на дядо им. Дали Уинстън Келъг бе новият Брайън в неговите очи?

— Добре — склони дъщеричката й, — какао.

Уес измърмори:

— Карай. Аз не искам нищо.

— Хайде, ще дам парите назаем на майка ви — настоя Келъг и им подаде монетите.

Децата ги взеха, Уес — неохотно и само след сестра си.

— Благодаря — измърмори.

— Много благодаря — каза Маги.

Еди си наля кафе. Седнаха около нестабилната маса. Агентът отново благодари на майката на Данс за вечерята и попита как е Стюарт. После се обърна към децата и се поинтересува дали обичат да ходят за риба.

Маги отговори, че не особено. Всъщност не обичаше.

Уес обожаваше риболова, но каза:

— Не много. Досадно е.

Катрин знаеше, че мъжът просто иска да ги предразположи; беше се сетил да попита, защото на празненството баща й разказваше как ходи за риба в залива. Забеляза някои признаци на стрес — предположи, че полага твърде много усилия, за да се хареса.

Уес се умълча над чашата с какао, докато Маги бърбореше за това, което се е случило в занималнята по музика, като отново разказа за номера с кошчето за боклук.

Полицайката се подразни, че проблемът с Уес отново се проявява, и то неоснователно. Тя дори не излизаше с Келъг.

Данс обаче добре владееше изкуството да си родител и само след няколко минути синът й разпалено разказваше за играта на тенис тази сутрин. Поведението на Келъг веднага се промени и по реакциите му пролича, че също играе тенис и иска да участва в разговора. Той обаче се сдържа и продължи само да се усмихва, докато момчето разказваше.

Накрая Данс заяви, че трябва да се връща на работа и ще ги изпрати. Келъг каза, че ще се обади в управлението на ФБР в Сан Франциско.

— Чао на всички.

Еди и Маги му казаха „довиждане“ и след малко Уес също измърмори нещо, вероятно за да не изглежда невъзпитан. Агентът тръгна към временния си кабинет.

— Ще дойдеш ли на вечеря? — попита Маги.

— Ще се опитам, Магс.

Никога не давай обещания, ако има опасност да не ги изпълниш.

— Ако все пак не успее, какво искате да вечеряте? — попита Еди.

— Пица — бързо заяви Маги. — С чесново хлебче. И ментов сладолед с шоколадови пръчици за десерт.

— А чифт „Ферагамос“ не искаш ли? — намеси се майка й.

— Какво са това?

— Обувки. Но това, което искаме, и онова, което получаваме, са две различни неща.

Еди направи друго предложение:

— Какво ще кажете за една голяма салата? Със скариди.

— Уха.

— Ще бъде супер — съгласи се Уес.

Децата много обичаха баба си и дядо си.

— Все пак може и чесново хлебче — смили се Данс и това го накара да се усмихне.

Пред управлението на КБР един служител от администрацията тръгваше да занесе някои документи в монтерейското шерифство в Салинас.