Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Не. Той е някъде в Монтерей.

— Казахте ли им къде живеем?

— Не! Полицайката е готова да се срещнете където кажете. Може тук. Може на друго място. Иска само да зададе на Тириса…

— Никой няма да говори с нея. Никой няма да я вижда. — Жената се наведе напред. — Ще има сериозни последствия за вас, ако не си тръгнете веднага.

— Госпожо Болинг, Даниел Пел уби…

— Гледам новините, по дяволите! Кажете на вашата полицайка, която и да е тя, че Тириса няма какво да й каже. А вие можете да забравите да разговаряте с нея за проклетата си книга!

— Не, чакайте, моля ви…

Мери Болинг се затича към джипа си, изоставяйки количката си с покупки, която бавно тръгна по наклона в другата посока. Докато задъханият Негъл я улови, точно преди да се блъсне в един мини купър, джипът изхвърча от паркинга, свирейки с гуми.

Неотдавна един служител на КБР, вече бивш, го беше нарекъл „Птичето царство“.

Имаше предвид онова крило в монтерейското управление, където работеха две агентки — Данс и Кони Рамирес — а също Мери-Елън Кресбах и отговорната административна директорка Грейс Юан.

Злощастният автор на това определение бе от онези дребни душици, срещащи се в държавните институции по целия свят, които от постъпването си на служба броят дните си до пенсия. Като пътен полицай беше извършил не един успешен арест, но преместването му в КБР се оказа грешка. Не беше подготвен за напрежението.

Очевидно му липсваше и инстинкт за самосъхранение.

— А това тук е Птичето царство — каза веднъж на висок глас, докато развеждаше една млада жена из управлението.

Катрин Данс и Кони Рамирес се спогледаха.

Вечерта отидоха на пазар и когато дойде на работа на другия ден, злощастният им колега завари целия си кабинет оплетен с рибарска мрежа и лъскави синтетични дамски чорапогащи. В декорацията имаше и атрибути от личната хигиена на жената. Агентът избяга с писъци при тогавашния началник Стан Фишбърн, който едва запази сериозно изражение по време на разговора им.

— Как така „Птиче царство“, Бартън? Наистина ли така каза? Луд ли си?

Бартън заплаши, че ще се оплаче в главното управление в Сакраменто, но не се задържа достатъчно дълго, че да изпълни заканата си. По ирония след напускането му работещите в тази част на сградата харесаха закачката и сега всички използваха съкращението „ПЦ“.

Катрин мина по коридора на Птичето царство.

— Здравей, Мери-Елън.

— О, Катрин, много съжалявам за Хуан. Решихме да съберем малко дарение. Знаеш ли къде искат да го погребат родителите му?

— Майкъл говори с тях.

— Майка ти се обади. Каза, че ще мине по-късно с децата, ако няма проблем.

Данс използваше всяка възможност да вижда децата си, дори в работно време, ако очакваше да се забави до късно в службата.

— Добре. Как вървят нещата с Дейви?

— Всичко е уредено.

Ставаше дума за сина на Мери-Елън, връстник на Уес, който имаше проблеми в училище заради група малки хулигани. Секретарката съобщи новината с нескрито задоволство, което наведе Данс на мисълта, че лошите момчета са преместени в друго училище или са обезвредени по друг начин.

Сигурна бе, че от Мери-Елън Кресбах би излязъл способен полицай.

Данс влезе в кабинета си, остави якето си на един стол, закачи тежкия глок отстрани и седна. Прегледа електронната си поща. Само едно писмо беше важно за издирването на Пел. Брат му, Ричард Пел, й бе отговорил от Лондон:

Полицай Данс,

От американското посолство ми препратиха писмото ви. Да, чух за бягството по новините. Не съм влизал в контакт с брат си от дванайсет години, когато ни посети в Бейкърсфийлд по времето, през което двайсет и тригодишната сестра на жена ми също беше дошла от Ню Йорк. Една събота ни се обадиха от полицията, че са я задържали при опит за кражба от бижутериен магазин в центъра на града.

Момичето беше отличничка в колежа и доста религиозна. Преди това никога не е имала проблеми със закона.

Оказа се, че „движела“ с брат ми и той я накарал да открадне „някои неща“. Претърсих стаята му и намерих стока за близо десет хиляди долара. Балдъзата ми бе освободена под гаранция, а съпругата ми за малко не ме напусна заради този случай.

Оттогава не съм го виждал. Чували сме се по телефона само веднъж. След убийствата в Кармел през деветдесет и девета реших да се преместим в Европа.

Ако ми се обади, непременно ще ви уведомя, но не вярвам да ме потърси. Единственото, което направих, след като научих за бягството му, бе да се свържа с лондонската полиция. Сега пред дома ми има полицай.