Джеффри Дивер - Спящата кукла

Трябваше да внимава. Забеляза полицейска кола, която минаваше покрай къщата през равни интервали от време. Това само по себе си не означаваше нищо — Вайехо Спрингс бе богат град и имаше добре организирана и екипирана полицейска служба — но Негъл забеляза, че патрулките като че ли леко забавят пред къщата на Тед и Мери Болинг, новата фамилия на чичото и лелята.

Забеляза също, че сега полицейските коли са доста повече, отколкото миналата седмица, и това потвърждаваше по-ранните му подозрения — че местната полиция бди над Тириса. Ченгетата бяха нащрек и се грижеха нищо да не й се случи. Ако Негъл прекали, щяха да го изпратят до края на града като нежелан бандит в лош уестърн.

Той се облегна назад и без да отмества очи от входната врата, се замисли за уводната част на книгата си.

„Кармел край океана е град на противоречия, Мека за туристите, бижу в короната на западното крайбрежие, но зад излъсканата фасада се крие тайният свят на безскрупулните богаташи от Сан Франциско, Силициевата долина и Холивуд.“

„Хъм, трябва да се преработи.“

Негъл се изкиска.

Пред къщата на Болингови спря бял джип „Ескалейд“. Лелята, Мери, бе сама в колата. Добре. Никога нямаше да може да се приближи, ако Тириса беше с нея.

Потегли след джипа, на който само предавката струваше повече от буика му. Лелята на Тириса спря да зареди. Заговори се с жената на съседната колонка. Изглеждаше уморена. Прошарената й коса беше разрошена и имаше вид, сякаш не е спала. Дори от другия край на паркинга Негъл видя сенки под очите й.

След бензиностанцията тя навлезе в спокойния, типично калифорнийски център на градчето — улици с дървета и цветя, чудновати скулптури, кафенета, малки ресторантчета, магазин за градинарски инструменти, книжарница, зала за йога и фитнес, магазинчета за вино, бижута, сувенири и спортни дрехи в стил „Ел Ел Бийн“.

На главната улица имаше търговски център, където местните пазаруваха. Мери Болинг остави колата на паркинга и влезе в бакалията. Негъл спря до джипа й. Протегна се, ужасно му се пушеше, макар че от двайсет години не беше слагал цигара в устата си.

Досега не беше изневерил на принципите си. Не бе нарушил правилата.

Още можеше да си тръгне, без да навреди на никого.

Трябваше ли обаче да го прави?

Не знаеше.

Мортън Негъл вярваше, че има мисия в живота — да излага наяве злото. Това бе важна задача и той с готовност я изпълняваше. Благородна мисия.

Ролята му обаче бе да разкрива злото и да оставя хората сами да отсъждат, а не да се бори срещу него. Защото пресечеш ли веднъж границата, целта ти става да търсиш справедливост, не да я осветляваш, а това крие рискове. За разлика от полицията, той не разчиташе на Конституцията да му казва какво може и какво не може да прави, което означаваше, че има опасност да злоупотреби. Като помоли Тириса Кройтън да помогне за залавянето на убиеца, той излагаше нея и семейството й (а също себе си и своето) на много реална опасност. Даниел Пел очевидно нямаше скрупули да убива деца.

Много по-добре беше да пишеш за хората и конфликтите в живота им, отколкото да отсъждаш. Нека читателите му да решат кое е добро и кое — зло и да действат според това. От друга страна, редно ли беше да стои безучастно, докато Пел продължава да убива?

Не му остана много време за душевни терзания, защото Мери Болинг излезе от магазина с количка, пълна с покупки.

Да или не?

Мортън Негъл се поколеба само за няколко секунди, после отвори вратата и слезе, като подръпна панталоните си. Приближи се към жената.

— Извинете. Здравейте, госпожо Болинг. Аз съм.

Тя спря, примигна изненадано и се втренчи в него.

— Какво искате?

— Ами…

— Не съм ви казала, че можете да говорите с Тириса.

— Знам, знам… Не е…

— Как смеете да идвате така? Това е тормоз!

Жената извади мобилния си телефон.

— Моля ви — побърза да каже Негъл, като изпита желание да изтръгне апарата от ръката й. — Идвам за друго. Правя услуга на едни хора. За книгата можем да говорим после.

— Услуга ли?

— Идвам от Монтерей, за да ви помоля за нещо. Исках да поговорим лично.

— За какво говорите?

— Сигурно знаете за Даниел Пел.

— Разбира се, че знам — тросна се тя, сякаш говореше с малоумен.

— Една полицайка иска да разговаря с племенничката ви. Надява се, че Тириса ще й помогне да залови Пел.

— Какво?

— Не се безпокойте. Няма опасност. Тя…

— Нямало опасност! Луд ли сте? Можете да го доведете тук!