Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Хулио, чуй ме — опита се да го вразуми О’Нийл. — Родителите ти са достатъчно разстроени. Не влошавай нещата.

— Влошавам ли? Кое може да е по-лошо?

Младежът се опита да ритне Келъг. Агентът просто се дръпна и изви китката му по-силно. Хулио изохка.

— Спокойно. Няма да боли, ако стоиш мирно. — Келъг погледна уплашените родители. — Съжалявам.

— Хулио — каза бащата, — ти я удари. Тя е полицай. Могат да те арестуват.

— Нея трябва да арестуват! Убийца!

— Стига! — изкрещя Милар старши. — Майка ти, помисли за майка си! Стига!

О’Нийл спокойно извади белезниците си. Двоумеше се. Погледна Келъг. Двамата се колебаеха. Хулио като че ли се успокои.

— Добре, добре. Пуснете ме.

— Ако не можеш да се владееш, ще трябва да ти сложим белезници — предупреди детективът. — Разбра ли?

— Да, да, разбрах.

Келъг го пусна и му помогна да се изправи.

Всички гледаха Данс, но тя не смяташе да подаде жалба.

— Няма нищо. Няма проблем.

Хулио се втренчи в лицето й:

— О, има проблем. Голям проблем.

Обърна се и гневно излезе от чакалнята.

— Съжалявам — промълви през сълзи Роса Милар. Данс я увери, че няма проблем.

— У вас ли живее?

— Не, има апартамент наблизо.

— Накарайте го да преспи у вас тази нощ. Кажете му, че се нуждаете от помощта му. За погребението, за вещите на Хуан, измислете нещо. Той го приема по-тежко от всеки друг. Не знае какво върши.

Майката се приближи до леглото, където лежеше синът й. Измърмори нещо. Еди Данс отново отиде при нея и й зашепна на ухото, като докосна ръката й. Жест на близост между жени, които само допреди няколко дни изобщо не са се познавали.

След малко Еди се върна при дъщеря си.

— Искаш ли децата да преспят у нас?

Катрин се замисли. Много искаше Уес и Маги да са до нея. Но като гледаше резултата от деянията на Пел под зеления чаршаф — това ужасно зелено — се почувства омърсена. Не искаше децата дори косвено да влизат в досег с това зло. Знаеше, че от пръв поглед ще прочетат мислите й. Спомни си усилията, които полагаше, за да предпази Уес от света на насилието. Затова отвърна:

— Благодаря, може би така ще е по-добре.

Взе си довиждане със семейство Милар.

— Ако можем да ви помогнем с нещо, кажете — предложи им. — Каквото и да е то.

Бащата отвърна леко объркано:

— Не, не. Какво повече може да се направи?

Градчето Вайехо Спрингс край Напа, Калифорния, се слави с няколко неща.

Има музей с много от творбите на Едуард Майбридж, фотографа от деветнайсети век, на когото се приписва изобретяването на движещите се картинки (и нещо доста по-интересно от изкуството му — Майбридж убил жена си, признал го пред съда и бил освободен).

Друга атракция са местните лозя, където се отглежда един особено ароматен сорт мерло — един от трите най-ценени при производството на червено вино. Противно на антирекламата в един филм отпреди няколко години, мерлото не е „трабантът“ на вината. Да вземем например „Петрю“ от района Померол край Бордо, което се прави само от мерло и е сред най-скъпите вина на света.

Мортън Негъл обаче идваше във Вайехо Спрингс заради трета атракция, макар и известна на съвсем малко хора.

Тук с чичо си и леля си живееше Тириса Кройтън, Спящата кукла.

Негъл си беше свършил работата. След едномесечно преследване на заплетени следи намери репортер в Сонома, който го свърза с адвокат на лелята на момичето. Той не пожела да даде на писателя по-конкретна информация, но заяви, че жената е надменна, противна и стисната. Не му била изплатила един хонорар. След като се увери, че Негъл наистина е такъв, за какъвто се представя, адвокатът му съобщи новото име на семейството и адреса им, при условие че не споменава откъде има информацията.

„Доверен източник“ всъщност е синоним на „продажник“.

Негъл на няколко пъти бе идвал във Вайехо Спрингс и се беше срещал с лелята, опитвайки се да я убеди да го допусне до момичето (оказа се, че чичото няма думата в тази работа). Тя не искаше, но Мортън бе убеден, че в крайна сметка ще се съгласи.

Сега той седеше в колата си пред голямата къща и чакаше възможност да поговори насаме с жената. Разбира се, можеше да телефонира. Негъл обаче бе забелязал, че телефонните разговори и имейлите са неефективни средства за комуникация. По телефона човекът, с когото разговаряш, те чувства като равен. Имаш много по-малко възможности за убеждаване, отколкото ако се видите лично.

Освен това може просто да ти затвори.