Джеффри Дивер - Спящата кукла

Не желаеше и да участва в препирни между мъже, мерещи силите си.

Лицето на скръбта.

Катрин Данс го познаваше добре. От работата си като журналист, от интервютата с оцелели от катастрофи и престъпления. От дните си като съдебен консултант, когато наблюдаваше лицата на свидетели и жертви, разказващи за извършени спрямо тях несправедливост и насилие.

От личния си живот. Като вдовица — когато видеше в огледалото една друга Катрин Данс, с треперещи устни, преди да свали стоическата си маска.

Защо си даваш труд? Защо?

Сега виждаше същото изражение върху лицето на Ив Брок, шефката на Сюзан Пембъртън.

— Не мога да повярвам. Не, никой не може…

Жената вече не плачеше, но само временно, предусещаше Данс. Едрата възрастна бизнесдама се стараеше да владее чувствата си. Седеше изпъната, със събрани под стола крака, със стегнати рамене, стиснати зъби. Типично изражение на скръб.

— Не разбирам защо е взел компютъра, документите. Защо?

— Предполагам, че е искал да скрие нещо. Може би преди години сте организирали празненство за него и не е искал никой да узнае за това.

Първият въпрос на Данс бе дали фирмата е съществувала, преди Пел да влезе в затвора. Отговорът беше положителен. Жената пак заплака:

— Искам само едно да знам. Какво е направил…

Катрин отгатна въпроса и отговори:

— Не е имало сексуално насилие.

Попита за клиента, с когото е трябвало да се срещне Сюзан, но жената не знаеше подробности.

— Бихте ли ме извинили за момент.

Ив Брок вече не можеше да сдържи сълзите си.

— Разбира се.

Жената грабна един ключ от бюрото си и изтича в тоалетната.

Данс заоглежда стените в кабинета на Сюзан Пембъртън, покрити със снимки от тържества, които е организирала: сватби, еврейски празници, рождени дни, фирмени събирания и банкети, политически кампании, ученически и студентски купони, фирмата организираше и помени за починали.

За своя изненада видя името на погребалния агент, който бе организирал погребението на съпруга й.

Ив Брок се върна, лицето й беше зачервено, очите — подпухнали.

— Съжалявам.

— Няма защо. Значи, Сюзан е излязла да се срещне с клиента след работно време, така ли?

— Да.

— Дали са отишли да пийнат по нещо?

— Вероятно.

— Наблизо ли?

— Обикновено ходеше на „Алварадо“. — Това е главната улица в центъра на Монтерей. — Понякога в центъра „Делмонте“ или на Рибарския кей.

— Имаше ли любимо заведение?

— Не, съобразяваше се с клиента.

— Извинете ме за момент.

Данс извади телефона си и се обади на Рей Каранео.

— Агент Данс.

— Къде си?

— Близо до Марина. Проверявам за откраднати лодки, както нареди детектив О’Нийл. Още не съм открил нищо, с мотелите също нямам напредък.

— Добре. Продължавай.

Данс затвори и се обади на Ти Джей:

— Къде си?

— По гласа ти личи, че съм вторият, на когото се обаждаш.

— Попитах те нещо.

— Около центъра на Монтерей съм.

— Добре.

Тя му каза адреса на фирмата и го накара да я чака след десет минути отпред. Щеше да му даде снимка на Сюзан Пембъртън, за да провери дали са я виждали в близките барове и ресторанти, а също в търговския център и на Рибарския кей.

Също на „Канъри Роу“.

— Явно много ме обичаш, шефке. Барове и ресторанти. Тази задача е само за мен.

Накара го да поиска от телефонната компания разпечатка на номерата, с които е говорила Сюзан. Не вярваше клиентът да е бил Пел — той беше дързък, но едва ли би излязъл в центъра на Монтерей посред бял ден. Човекът обаче можеше да даде ценна информация например за това, къде е смятала да ходи Сюзан след срещата им.

Данс попита Ив за номера и го каза на Ти Джей.

След като затвори, попита:

— Какво имаше в откраднатите документи?

— О, всичко за работата ни. Данни на клиенти, хотели, доставчици, църкви, хлебарници, ресторанти, магазини за алкохол, цветарници, фотографски ателиета, фирми за връзки с обществеността… всичко…

Изброяването като че ли я изтощи. От какво толкова се е тревожел Пел, че е искал да унищожи документите?

— Работили ли сте за Уилям Кройтън и фирмата му?

— За… о, човека, когото убиха, с цялото семейство? Не, никога.

— Може би за клон на фирмата му или за някой от доставчиците му?

— Възможно е. Обслужваме много фирмени мероприятия.

— Имате ли резервен архив?

— За някои неща, да. За данъчни документи, невалидни чекове. Копия на някои фактури. Но на много неща не съм обръщала особено внимание. Не ми е хрумвало, че някой ще открадне документацията. Копията трябва да са при счетоводителя ми. Той е в Сан Хосе.