Джеффри Дивер - Спящата кукла

Когато излязоха в коридора, Катрин попита Келъг къде живее.

— Във Федералния окръг — тоест града Вашингтон. Онова място, известно като „От вътрешната страна на «Белтуей»“, ако слушаш умните глави в сутрешните публицистични предавания. Аз съм израснал на северозапад, в Сиатъл, но нямах нищо против да се преместя на изток. Не обичам много дъждовете.

Разговорът се завъртя около личния им живот и той сподели, че с бившата си съпруга нямат деца, макар че той бил от голямо семейство. Родителите му живеели на източното крайбрежие.

— Имам четирима братя. Аз съм най-малкият. Струва ми се, че фантазията на родителите ми да измислят имена на децата си се е изчерпила, затова са започнали да използват търговски марки. Кръстен съм Уинстън на известната марка цигари. А това е доста безвкусно, при положение, че фамилното ти име е марка корнфлейкс. Ако родителите ми бяха по-жестоки, второто ми име щеше да е Олдсмобил.

Тя се засмя:

— Убедена съм, че не ме поканиха на училищния бал, защото никой не е искал да танцува с Данс.

Келъг завършил психология във Вашингтонския университет, после постъпил в армията.

— В ПКР? — попита Данс, спомняйки си, че съпругът й е служил в подразделението за криминални разследвания.

— Не, в „Тактическо планиране“. Което означава книжа, книжа и пак книжа. Е, в случая компютри, компютри и пак компютри. Не ме свърташе на едно място. Исках да работя на открито, затова отидох в Сиатълското полицейско управление. Станах детектив и се занимавах с психологически оценки и преговори с похитители. Сектантската психология обаче ми беше най-интересна. Затова реших да специализирам в тази област. Знам, че ще прозвучи наивно, но не ми харесваше мисълта, че има негодници, които използват психически уязвими хора за свои цели.

На нея изобщо не й звучеше наивно.

Свърнаха в поредния коридор.

— Ти как попадна на това поприще? — поинтересува се той.

Данс му разказа накратко. Няколко години бе работила като криминален репортер — беше се запознала със съпруга си, докато отразяваше един процес (той се съгласи да й даде интервю, ако излязат заедно). После журналистиката й омръзна, тя пак реши да учи и завърши психология. Така усъвършенства природната си дарба да наблюдава и да се досеща за чувствата и мислите на другите хора. Стана съдебен консултант. Работата обаче не я удовлетворяваше и й се струваше, че пропилява таланта си. Това я беше довело в КБР.

— И съпругът ти беше като мен — федерален?

— Ти да не си ме проучвал?

Покойният й съпруг, Уилям Суенсън, беше способен служител на ФБР, но имаше още хиляди като него.

Келъг се засмя засрамено:

— Обичам да знам с кого работя. Надявам се, че не си се обидила.

— Не. И аз, когато говоря с някого, се старая да науча колкото се може повече за вътрешния му свят.

Не издаде, че е помолила Ти Джей да проучи агента чрез свой приятел във ФБР.

След кратка пауза той се поинтересува:

— Мога ли да попитам какво стана със съпруга ти? При изпълнение на служебни задължения ли загина?

Стомахът й винаги се свиваше при този въпрос, но през последните години това чувство беше по-слабо.

— При катастрофа.

— Съжалявам.

— Благодаря… Е, добре дошъл в нашия ресторант.

Данс махна към входа на стола.

Влязоха, наляха си кафе и седнаха на една от евтините маси.

Мобилният й телефон иззвъня. Беше Ти Джей:

— Лоша новина. Обиколката ми по баровете свърши, преди да е започнала. Открих къде е била Пембъртън, преди да бъде убита.

— Къде?

— В един бар в „Дабълтрий“ с някакъв латиноамериканец. Според келнера е било делова среща, той искал да му организира някакво тържество. Тръгнали си около шест и половина.

— Има ли разписка от кредитна карта?

— Да, но Пембъртън е платила сметката. Служебни разходи. Слушай, шефке, мисля, че и ние трябва да започнем такава практика.

— Някаква друга информация?

— Не. Ще покажат снимката й по новините, така че клиентът може да я види и да се обади.

— Телефонните обаждания на Сюзан?

— Вчера е провела около четирийсет разговора. Ще проверя номерата, след като се върна в управлението. Обадих се и в данъчния регистър. Пел не притежава нито планински връх, нито друг имот. Обадих се и в Юта. Там също няма нищо.

— Добре. За това не се бях сетила.

— Проверих и в Орегон, Невада и Аризона. Не съм се старал много, просто си търсех повод да остана по-дълго в бара.

След като затвори, Данс съобщи новините на Келъг, който се намръщи: