Джеффри Дивер - Спящата кукла

Спрях и не се сдържах, започнах да се галя на разни места (сигурна съм, че знаеш на кои, мръснико!). Така се любихме, ти и аз, под звездите. Казвам „ние“, защото ти беше там, в душата ми. Готова съм да направя всичко за теб, Даниел…

Именно тези писма — отразяващи пълната й липса на самоконтрол и изключителната й наивност — подтикнаха Пел да планира бягството.

Сега той попита:

— Нали внимава? Никой няма да търси форда.

— Не. Откраднах го от един ресторант. Има един мъж, с когото излизахме преди две години. Ама не сме спали или нещо такова — добави твърде бързо и Пел се досети, че най-вероятно са се сношавали като животни. Не че го интересуваше. Тя продължи: — Той работеше там и когато съм го чакала, бях забелязала, че никой не пази кутията с ключовете на момчетата, които паркират колите. Затова в петък отидох с автобуса и изчаках от другата страна на улицата. Издебнах момчетата да се махнат и взех ключовете. Избрах форда, защото бе на мъж и жена, които тъкмо бяха влезли и щяха да се забавят за известно време. След десет минути бях на Сто и първо.

— Направо тук ли дойде?

— Не, пренощувах в Сан Луис Обиспо… но платих в брой, както ми каза.

— И си изтрила всички имейли, нали? Преди да тръгнеш.

— Да.

— Браво. Взела ли си картите?

— Да, тук са.

Тя потупа чантичката си.

Пел огледа тялото й. Малките гърди, тънките крака. Дългата й руса коса. Жените още от първата среща ти дават да разбереш какво можеш да правиш с тях и Пел знаеше, че може да я опипва където и колкото си поиска. Погали я по врата. Колко тънък и крехък беше. Тя измърка като коте.

Балонът в него растеше.

Тя замърка по-силно.

Пел изчака колкото можеше.

Но желанието надделя.

— Отбий тук, мила моя.

Посочи странично шосе, навлизащо в дъбова горичка. Приличаше на път към изоставена ферма сред буренясали ниви.

Тя рязко натисна спирачките и отби. Пел се огледа. Нямаше жива душа.

— Тук ли?

— Тук е добре.

Той плъзна ръка по врата й и по розовата блуза. Изглеждаше чисто нова. Беше я купила специално за него.

Пел повдигна лицето й и нежно допря устни до нейните, без да отваря устата си. Целуна я леко и се отдръпна, остави я да се наведе към него. Тя ставаше все по-неспокойна, все повече се възбуждаше.

— Искам те в мен — прошепна.

Посегна към задната седалка и Пел чу подрънкване от чантичката й. Когато пак показа ръката си, държеше презерватив.

— Няма време, мила моя. Търсят ни.

Тя разбра намека.

Колкото и невинни да изглеждат, любителките на лоши момчета знаят какво правят (пък и Джени Марстън не изглеждаше чак толкова невинна). Тя разкопча блузата си, наведе се над дясната седалка и потърка слабините му с подплатения си сутиен.

— Легни назад, мили. Затвори очи.

— Не.

Тя се стъписа.

— Искам да те гледам — прошепна Пел.

Никога не им давай повече инициатива от необходимото.

Тя замърка по-силно.

Разкопча панталоните му и се наведе.

Само след няколко минути той свърши. Оказа се по-способна, отколкото бе подозирал — Джени нямаше много достойнства, но бе развила онова, което имаше. Беше хубаво, макар че ако можеха да се усамотят в някой мотел, той значително щеше да удължи играта. Засега обаче остана доволен.

Пел я погледна:

— Невероятна си, красавице. Беше неповторимо.

Тя бе толкова замаяна от чувства, че дори най-баналната реплика от долнопробен порнофилм щеше да й прозвучи като романтично обяснение в любов.

— О, Даниел…

Той се изправи на седалката и оправи дрехите си. Джени закопча блузата си. Пел се загледа в розовия плат, бродерията, металните връхчета на яката. Тя забеляза.

— Харесва ли ти?

— Става.

Пел разсеяно заоглежда нивите наоколо. Не се боеше от полицията, жестът бе предназначен за нея.

Тя още гледаше блузата си.

— Много съм розова — отбеляза колебливо. — Може би прекалено. Просто я видях и ми се прииска да я купя.

— Не, хубава е. Интересна.

Когато закопча копчетата, тя заоглежда перлените мъниста, бродерията, маншетите. Навярно бе работила цялата седмица, за да събере толкова пари.

— Мога да я сменя, ако искаш.

— Не, щом ти харесва, нямам нищо против — отвърна той, като улучи подходящия тон; като певец, който изпява трудна нота.

Още веднъж погледна дрехата, после се наведе и целуна момичето — по челото, не по устата, разбира се. Отново се загледа към нивата.

— Трябва да тръгваме.

— Добре.

Искаше й се да поговорят още за блузата. Какво й имаше? Дали Пел не обичаше розово? Дали някое бивше гадже не е имало такава дреха? Дали караше гърдите й да изглеждат малки?