Джеффри Дивер - Спящата кукла

Разбира се, той не каза нищо повече.

Докосна крака й и Джени се усмихна. Запали двигателя. Пак излязоха на шосето. Тя още веднъж погледна блузата. Пел знаеше, че никога вече няма да я облече. Целта му бе да я накара да я изхвърли; беше почти сигурен, че ще го направи.

Иронията беше, че блузата й стоеше добре и той доста я харесваше.

Като наблюдаваше реакциите й при този лек израз на неодобрение обаче, той получи представа за отношението й към него. Колко можеше да я контролира, доколко му беше вярна.

Държеше се като добър учител, който постоянно следи напредъка на учениците си, като им задава въпроси и упражнения.

Майкъл О’Нийл седеше в кабинета на Данс, бе качил краката си на масичката и се поклащаше напред-назад със стола. Това беше любимата му поза. (Като специалист по кинесика Данс отдаваше навика му на неизразходвана енергия и на няколко проблема, които поради приятелството им бе решила да не анализира в по-голяма дълбочина.)

О’Нийл, Ти Джей и Данс гледаха телефона, включен на високоговорител, по който компютърният специалист от затвора „Капитола“ обясняваше:

— Пел е влязъл в Интернет вчера, но не изглежда да е изпращал имейли — поне не тогава. Не знам за по-рано. Вчера само е разглеждал сайтове. Разбира се, изтрил е архива с посетените адреси, но е забравил да заличи следите от търсенето си. Открих какво е гледал.

— Кажете.

— Търсил е по ключови думи „Алисън“ и „Нимю“.

Данс помоли да й ги продиктува буква по буква.

— Провел е и друго търсене. За „Хелтър Скелтър“.

О’Нийл и Данс се спогледаха смутено. Това бе заглавието на песен от „Бийтълс“, по която Чарлс Менсън бил вманиачен. Така наричал наближаващата междурасова война в Америка. Така се наричаше и една книга за него, бестселър от прокурора, който го е осъдил.

— След това е влязъл във „Вижуъл Ърт“. Сателитни снимки на Земята, на които можеш да видиш всяко кътче на планетата.

„Хубаво“ — помисли си тя, макар че тази информация с нищо не им помагаше. Нямаше начин да разберат какво точно е търсил.

— Може да е разучавал шосетата в Америка, може да е гледал картата на Париж, флоридските острови или Москва.

— А какво е „Нимю“?

— Нямам представа.

— Думата значи ли нещо в „Капитола“?

— Не.

— Има ли служител на име Алисън?

— Не — отново се чу от апарата, — но може би ще успея да разбера в какви сайтове е влизал. Зависи дали е изтрил данните, или ги е заличил напълно. Ако само ги е изтрил, ще ги открия записани някъде на твърдия диск.

— Ще сме доволни на всичко.

— Веднага ще се заема.

Данс му благодари и затвориха.

— Ти Джей, провери какво е „Нимю“.

Той затрака бързо по клавиатурата. Данните излязоха на екрана.

— Има стотици хиляди резултати. Изглежда, че доста хора използват тази дума като прякор в Интернет.

— Може да е някой негов познат — отбеляза О’Нийл. — Прякор или истинско фамилно име.

Втренчен в монитора, Ти Джей продължи:

— Има и много продукти с такова име: козметика, електронно оборудване… сексиграчки. Леле… не бях виждал такова нещо.

— Ти Джей — скастри го Данс.

— Извинявай. — Той продължи да разглежда резултатите. — Интересна работа. Повечето цитати са свързани с крал Артур.

— Оня от Камелот ли?

— Предполагам. Нимю е феята от езерото. Магьосникът Мерлин се влюбил в нея. Бил на сто и няколко години, а тя — на шестнайсет. Тази история е достойна за психологическото предаване на доктор Фил. — Той продължи да чете: — Мерлин я научил на магии. О, тя е дала на крал Артур вълшебния меч.

— Ескалибур — вметна О’Нийл.

— Моля?

— Мечът. Казва се Ескалибур. Не знаеше ли? — изненада се детективът.

— Не. В колежа пропуснах лекциите по досадни измислици.

— Аз съм за теорията, че Нимю е човек, когото се опитва да намери — намеси се Данс. — Направи кръстосано търсене с тази думи и „Пел“, „Алисън“, „Калифорния“, „Кармел“, „Кройтън“. Сещате ли се за друго?

О’Нийл предложи:

— Имената на жените: Ребека Шефилд, Саманта Маккой и Линда Уитфийлд.

— Добре.

След няколко минути агентът вдигна очи към Данс.

— Съжалявам, шефе. Нищо няма.

— Провери в картотеката за тежки престъпления и главните полицейски архиви.

— Слушам.

Данс се втренчи в думите, които беше записала. Какво означаваха? Защото Пел беше рискувал да влезе в Интернет, за да ги търси?

„Хелтър Скелтър“, „Нимю“, „Алисън“…

И какво е търсил на сателитните снимки? Място, където да се скрие? Или да влезе с взлом?