Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Какви са резултатите от огледа на местопрестъплението? — попита Данс.

О’Нийл погледна записките си.

— Нищо съществено. Почти всичко е било изпепелено или стопено. Бензинът е бил в пластмасови кутии от мляко в евтин куфар на колелца. Продават се навсякъде — в „Уолмарт“, „Таргет“, където се сетиш. Огнеупорната чанта и костюмът са производство на „Протекшън Екуипмънт“ от Ню Джърси. Продават се в целия свят, но се търсят най-много в Южна Калифорния.

— Заради горските пожари ли?

— За филмовата индустрия. За каскадьорите. Има десетина магазина. Това обаче не ни помага много. Няма серийни номера. По чантата и костюма не са намерени отпечатъци. По добавките в бензина може да се определи, че е на „Бритиш Петролиъм“, но няма как да се разбере от коя бензиностанция е взет. Фитилът е бил самоделен. Въжето е било напоено с бавно горящи химикали. Техният произход също не може да се определи.

— Ти Джей, има ли новини за лелята?

— Засега не. Всеки момент очаквам да ме информират.

Телефонът на Данс иззвъня. Пак бяха от „Капитола“. Директорката беше със затворника, който твърдял, че има информация за Даниел Пел. Дали полицаите искаха да говорят с него?

— Разбира се — отвърна Данс и натисна копчето на високоговорителя. — Агент Данс на телефона. Тук е и детектив О’Нийл.

— Здравейте. Казвам се Еди Чан.

— Еди излежава присъда за банков обир — поясни директорката.

— Добре ли познаваш Даниел Пел? — попита Данс.

— Не много. Никой не го познаваше добре. Но бях от ония, които, нали се сещате? Които не смяташе за опасни. Затова ми казваше това-онова.

— И имаш информация за него, така ли?

— Да, госпожо.

— Защо ни помагаш? — попита О’Нийл.

— След шест месеца ще искам условно освобождаване. В моя полза е да ви помогна. Стига да го заловите, разбира се. Ако не успеете, предпочитам да си остана тук, след като ще ви го изпея.

— Говорил ли е Пел за приятелки или за други познати навън? Особено за жени?

— Хвалеше се с колко жени е спал. Разправяше ни разни истории. Беше като да гледаш порнофилми. Обожавахме тези разкази.

— Спомняш ли си имена? Споменавал ли е някоя Алисън?

— Не е казвал имена.

След наученото от Тони Уотърс Данс подозираше, че Пел си е измислял и историите за секс — използвал ги е, за да подмамва другите затворници да му вършат услуги.

— Какво искаш да ни кажеш? — попита тя.

— Хрумна ми къде може да е отишъл.

Данс и О’Нийл се спогледаха.

— Близо до Акапулко — продължи затворникът. — Има едно градче в планината, Санта Росарио.

— Защо там?

— Ето какво стана. Преди около седмица седяхме и си приказвахме. Доведоха един нов, Фелипе Ривера, осъден за стрелба на публично място. Приказвахме си и той спомена, че е от Мексико. Пел започна да го разпитва за Санта Росарио. Ривера не беше чувал за такъв град, но Пел много искаше да знае за него, затова започна да му го описва, сякаш се надяваше да събуди спомените му. Имало горещи извори и не бил далеч от големите магистрали, наблизо имало стръмни върхове… Ривера обаче не си спомни нищо. Пел престана да говори за това и смени темата. Затова си помислих, че може би е намислил да отиде там.

— Преди споменавал ли е за Мексико? — попита Данс.

— Може и да е споменавал, но не си спомням.

— Помисли хубаво, Еди. Да кажем, преди шест месеца или година. Пел споменавал ли е място, където би искал да отиде?

Затворникът замълча за няколко секунди.

— Не. Съжалявам. Искам да кажа, че не е говорил специално за място, което много, ама много да го кефи.

— Ами места, от които просто да се е интересувал? Да е разпитвал за нещо?

— Да, на няколко пъти споменава онова място на мормоните.

— Солт Лейк Сити?

— Не. Щата. Юта. Харесваше му, че там можеш да имаш няколко жени.

Семейството…

— Говореше, че в Юта на полицията не й дреме, защото мормоните управляват щата, а те не обичат ФБР или щатските да си врат носа в техните работи. В Юта можеш да си правиш каквото поискаш.

— Кога е казал това?

— Не знам. Преди време. Миналата година. Може да е било и преди месец.

Данс погледна О’Нийл и той кимна.

— Ще се обадя пак. Ще изчакате ли?

Чан се изсмя:

— Къде мога да отида?

Тя затвори и се обади на Линда Уитфийлд, а после на Ребека Шефилд. Никоя от двете не знаеше Пел да е имал специален интерес към Мексико или Юта. Колкото до мнението му за полигамията на мормоните, Линда каза, че никога не е говорил за това. Ребека се изсмя:

— Пел обичаше да спи с много жени. Това не е като да имаш няколко съпруги. Съвсем друго е.