Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Ще го хванем, преди това да се случи — обеща тя.

Шофьорът избърса лицето си.

— За малко да му кажа; „Я си го начукай, мръсник. Хайде, убий ме.“ Но не можах.

— Върви при семейството си. И се махни от града за известно време.

— Почти му го казах. Истина е.

Един санитар го заведе до линейката, спряна наблизо.

— С какъв човек си имаме работа, по дяволите! — прошепна О’Нийл.

Сякаш прочете мислите на Катрин.

— Детективе, намерихме телефона — извика един полицай и се приближи. — Беше в една кофа на улицата. Батерията беше в друга, на отсрещния тротоар.

— Браво — похвали го О’Нийл.

Данс взе чифт гумени ръкавици от Ти Джей, сложи си ги, взе телефона и му сложи батерията. Включи го и прегледа информацията за последните разговори. Нямаше приети обаждания, но след бягството Пел бе звънял на пет номера. Тя ги каза на О’Нийл, който отново се свърза с техниците в шерифството.

Първият номер беше невалиден. Последователността от цифри бе непълна, което означаваше, че обаждането до мнимия съучастник с инструкции да убие близките на Били е било фалшиво. Било е просто за сплашване на шофьора.

Второто и третото обаждане бяха на друг номер — на мобилен телефон с предплатена карта. Сега той не даваше сигнал — изключен или унищожен. Последните два номера бяха по-полезни. Първият бе бюро „Справки“ с кода на Юта. Последният номер — който Пел вероятно беше научил от „Справки“ — беше на паркинг за каравани край Солт Лейк Сити.

— Бинго! — извика Ти Джей.

Данс телефонира и се представи. Попита дали са разговаряли с някого преди четирийсет и пет минути. Служителката от другата страна на линията провери и отговори, че се бил обадил някакъв човек от Мисури. Отивал на запад и се интересувал колко ще струва едноседмичен престой за малка каравана.

— Други обаждания около този час?

— Майка ми и двама от гостите ни да се оплачат от нещо. Това е.

— Онзи човек каза ли, че смята да дойде?

— Не.

Данс благодари на жената и я помоли веднага да й позвъни, ако онзи човек пак се обади. Разказа на колегите си какво е научила от служителката, после телефонира в щатската полиция на Юта — на един капитан в Солт Лейк Сити, с когото бяха приятели, и му каза какво е положението. Той обеща веднага да изпрати хора да наблюдават паркинга за каравани.

Погледът на Данс спря върху нещастния шофьор, който пак гледаше в земята. Беше й жал за него; човекът щеше да живее до края на дните си със страха, който бе изпитал днес — може би не толкова заради отвличането, колкото заради унижението от сделката с Пел.

Спомни си думите на Мортън Негъл. Били бе оцелял, но той също беше жертва на Даниел Пел.

— Да кажа ли на Овърби за Юта? — попита Ти Джей. — Новината ще му хареса.

В този момент телефонът й пак иззвъня.

— Изчакай — каза тя на младия полицай.

Вдигна. Беше компютърният специалист от затвора. Въодушевен, младежът обяви, че е открил един сайт, който Пел бил посетил. Било свързано с думите „Хелтър Скелтър“.

— Хитър ход — обяви. — Мисля, че не се е интересувал от самото словосъчетание. Използвал го е, за да намери един сайт за обяви, където хората пускат постинги за убийства и други престъпления. Казва се „Касапницата“. Разделен е на подкатегории. Едната е озаглавена „По стъпките на Бънди“, за серийни убийци. Тед Бънди, сещате ли се? „Хелтър Скелтър“ е посветена на сектантските убийства. Намерих обява, която е публикувана в събота, и мисля, че е за него.

— Значи не е написал директно адреса на „Касапницата“, така ли? — уточни Данс. — В такъв случай при обикновена проверка щяхме да открием, че е влизал там.

— Точно така. Затова е използвал търсачката.

— Хитро. Можете ли да откриете от кого е пусната обявата?

— Анонимна е. Няма как да се открие.

— Какво гласи?

Той прочете краткото съобщение, само от няколко реда. Нямаше съмнение, че е предназначена за Пел — даваше всички подробности за бягството му. Подателят на обявата бе добавил още нещо накрая, но когато го чу, Данс поклати глава. Не виждаше логика.

— Извинете, бихте ли повторили?

Той повтори.

— Добре. Благодаря. Изпратете ми копие от обявата.

Тя му даде електронния си адрес.

— Ако мога да ви помогна с друго, само ми кажете — предложи услугите си компютърният специалист.

Данс затвори и помълча за няколко минути, опитвайки се да осмисли посланието. О’Нийл забеляза угрижения й вид, но реши да не я разсейва с въпроси.

Тя се подвоуми, но бързо взе решение. Обади се на Чарлс Овърби и му каза за паркинга на каравани в Юта. Шефът й много се зарадва на новината — сега можеше да каже нещо конкретно на медиите.