Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Три-четири.

— Значи може да е влизал в Интернет.

— Може би.

— Кога беше последният път?

— Вчера.

— Добре, Тони. Разкажете ми сега за телефонните обаждания.

Беше забелязала стресова реакция, когато Уотърс каза, че Пел не се е обаждал на никого, освен на леля си — беше докоснал устните си. Ако разпитваният признае за едно престъпление, вече е по-лесно да го принудиш да признае и за друго.

— Другото особено при Пел, което всеки знае, беше, че умираше за секс. Поиска да се обади на секстелефон и му разреших.

Данс обаче веднага забеляза отклонение от поведенческия профил и заключи, че макар да признава за малкото нарушение, Уотърс прикрива нещо по-голямо.

— Виж ти — хладно изрече тя и пак се наведе към него. — И как плати? С кредитна карта? Или е звънял на безплатна услуга?

Уотърс замълча. Не беше измислил добра лъжа — бе забравил, че за секстелефон се плаща.

— Нямам предвид някой от онези номера, дето ги има във вестниците. То май така прозвуча. Даниел се обаждаше на своя позната. Мисля, че си пишеха. Получаваше много писма. — Усмихна се вяло. — Почитатели. Представете си. Такъв човек.

Жената се наведе по-близо.

— Когато го слушахте обаче, не говореше за секс, нали?

— Не, аз… — Със закъснение осъзна, че не е споменавал да е подслушвал. — Не. Просто си говореха.

— Чувахте ли и двамата?

— Да, слушах на трети апарат.

— Кога беше това?

— Преди около месец, първия път. След това още два пъти. Вчера. Когато беше в офиса.

— Обажданията регистрират ли се?

— Не, местните не.

— Ако беше междуградски, щеше ли да бъде регистриран?

Надзирателят сведе очи към пода. Гледаше жално.

— Какво има, Тони?

— Взех му фонокарта. Обаждаш се на номер с осмица, вкарваш код и после набираш номера, който искаш.

Данс ги знаеше. Не могат да се засекат.

— Вижте, трябва да ми повярвате. Иначе не бих го направил. Ако не беше информацията… добра информация. Спасил е…

— За какво си говореха? — приятелски попита тя.

Когато разпитваният прави самопризнания, не бива да си груб. Дръж се, сякаш сте най-добри приятели.

— Ами, за разни неща. Нали се сещате? За пари по едно време.

— Какво за пари?

— Пел попита колко са спестяванията й и тя каза девет хиляди и двеста долара. И той попита: „Това ли е всичко?“

Скъпичък телефонен секс, мрачно си помисли Данс.

— После тя попита кога може да му дойде на свиждане и той каза, че идеята не е добра.

Значи не е искал тя да го посети. За да не ги видят заедно.

— Имате ли представа къде може да е жената?

— Той спомена Бейкърсфийлд. Така каза: „В Бейкърсфийлд“.

Казал й е къде живее леля му, за да вземе чука и да го пусне в кладенеца.

— А, ето, сега се сетих. Тя му разказваше за кардинали.

— Католически ли?

Той нервно се засмя.

— Не, за птици. Кардинали и колибри. Имало много в задния й двор. После за мексиканска храна. „Мексиканската храна ме успокоява“ — така каза.

— Имаше ли някакъв акцент?

— Не, доколкото си спомням.

— Гласът й нисък или висок беше?

— Нисък. Секси, може да се каже.

— Умна ли изглеждаше, или глупава?

— Бога ми, не знам. — Той вече беше изтощен.

— Има ли друго, което може да ни бъде полезно, Тони? Хайде, трябва да заловим този човек.

— Не мога да се сетя. Съжалявам.

Тя го погледна и му повярва. Надзирателят наистина не знаеше нищо повече.

— Добре. Мисля, че това е всичко засега.

Той си тръгна. На вратата спря и погледна назад.

— Извинявайте, бях малко объркан. Имах лош ден.

— Да, много лош ден — съгласи се тя.

Надзирателят остана на вратата като изгонено куче. След като не получи очакваното успокоение, си тръгна.

Данс се обади на Каранео, който отиваше в куриерската агенция „Ю мейл ит“, и му даде информацията, която бе измъкнала от надзирателя: че съучастничката няма акцент и гласът й е нисък. Това можеше да помогне на служителите да си я спомнят по-добре.

После се обади на директорката на „Капитола“ и я уведоми какво е станало. Жената помълча, след което измърмори:

— Ох!

Данс я попита дали в затвора има компютърен специалист. Директорката отговори, че има и че ще го накара да провери компютрите в административния район за влизания в Интернет или получени имейли през миналия ден. Щеше да е лесно, защото административният персонал не работеше в неделя и Пел вероятно беше единственият, влизал в мрежата (ако изобщо бе влизал).

— Съжалявам — каза Данс.

— Да. Благодаря.