Джеффри Дивер - Спящата кукла

Важно беше да се установи в кое състояние на стрес е заподозреният, за да се определи тактиката на разпита. Когато е разгневен например, разпитващият го насърчава да излее гнева си, докато се изтощи.

В случай на отричане трябва да се докажат фактите.

Точно така направи Данс:

— Вие имате достъп до помещенията, където са компютрите, нали?

— Да, имам, но какво от това? Всички надзиратели имат достъп… Хей, какво означава това? Аз съм на ваша страна.

Типична реакция, на която тя не обърна внимание.

— Казахте, че някои затворници могат да влизат в тези помещения. Пел влизал ли е?

— Само на затворниците с леки присъди се разрешава…

— Пел влизал ли е там?

— Кълна се в Господ, никога не съм го виждал да влиза.

Данс забеляза адаптационни жестове, с които разпитваният се опитва да намали напрежението: свиване на пръсти, потрепване с крак, присвиване на раменете към нея (като защитната позиция при американски футбол) и чести погледи към вратата (лъжците винаги търсят начини да избягат от стреса при разпит).

— За четвърти път не отговаряте на въпроса ми, Тони. Влизал ли е Пел в стая, в която е имало компютър?

Надзирателят се намръщи:

— Извинявайте. Не исках да ви затруднявам. Просто съм малко притеснен, предполагам. Такова, помислих си, че ме обвинявате или нещо такова. Така, не съм го виждал да седи на компютър, наистина. Не лъжа. Цялата тази работа много ме тревожи. Можете да си представите.

Отпусна рамене и леко сведе глава.

— Да, представям си.

— Може би Даниел е имал такава възможност.

След като се почувства притиснат, Уотърс явно осъзна, че е по-трудно да устои на разпита, отколкото да признае лъжата. Изведнъж той превключи на фаза преговаряне. Това означава, че разпитваният е склонен да признае лъжата, но все още крие част от истината с надеждата да избегне наказанието. Данс знаеше, че трябва да изостави агресивния подход и да му даде възможност да се измъкне с чест.

При разпитите врагът не е лъжецът, а лъжата.

— Така — рече тя добронамерено и се отдръпна леко от личната му зона, — значи е възможно в някакъв момент Пел да е имал достъп до компютър, така ли?

— Предполагам, че е възможно. Но не знам със сигурност да е използвал. — Уотърс сведе глава и заговори по-тихо: — Просто… нашата професия е трудна. Хората не разбират. Не знаят какво е да си надзирател.

— Сигурна съм, че е така.

— Трябва да бъдем учители и полицаи, всичко. И… — понижи глас — … шефовете постоянно ни дишат във врата, казват: „Направи това, направи онова, поддържай реда, сигнализирай, когато има нещо.“

— Вероятно е като да си баща. Винаги следи децата си.

— Да, точно така. Както когато имаш деца.

Той я поглед с големите си очи — израз на силни емоции. Данс закима енергично:

— Както виждам, Тони, вие се грижите за затворниците. И съвестно си гледате работата.

Когато лъжецът е във фазата на преговаряне, трябва да му вдъхнеш увереност, да му покажеш, че му прощаваш.

— Всъщност нищо страшно не е станало.

— Разкажете ми.

— Взех решение.

— Сложна професия сте си избрали. Всеки ден трябва да вземате трудни решения.

— И още как. Всеки час дори.

— Е, какво решение взехте?

— Ами, вижте, Даниел беше различен.

Данс забеляза, че Уотърс използва малкото име на затворника. Пел го беше заблудил, че са приятели, за да може да го използва.

— В какъв смисъл различен?

— Той има такава… как да кажа?… власт над хората. Белите, черните, латиносите… Отива където си поиска и никой не го пипа. Не бях виждал такъв като него. Хората правят каквото поиска от тях. Казват му онова, от което се интересува.

— Давал ви е информация, така ли?

— Полезна информация. Неща, които иначе никой няма да разбере. Например един надзирател продавал амфетамин. Един затворник умря от свръхдоза. Нямаше как да разберем откъде е дошъл наркотикът. Пел обаче ми каза.

— С това сигурно е спасил живота на много хора.

— О, да, госпожо. Или пък, да кажем, ако някой е решил да наръга някого. Да го изкорми с импровизиран нож или нещо такова. Даниел веднага ми казваше.

Данс сви рамене:

— И вие му отпуснахте края. Пуснахте го в административните помещения.

— Да. В една стаята има телевизор и той понякога искаше да гледа мачове, от които никой не се интересува. Това е. Нямаше никаква опасност. Офисите са с безотказна охранителна система. Няма начин да се измъкне. Аз си обикалях по района, а той гледаше.

— Колко пъти сте го пускали?